Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Макар че след това е направен опит за въвеждане на административни реформи за повишаване на ефикасността на кралското управление, властта на Едуард си остава безмилостна и дори тиранична. Той се опитва да спечели на своя страна група лоялни привърженици, но не успява да стори това, независимо че притежава необходимите за купуване на подкрепа пари и система от протекции. Кралят решава да укрепи позициите си, като създаде отделна кралска съкровищница, която да напълни с приходите от извънредно тежките данъци и от конфискуваните имения на барони, чиято лоялност към него се оказва съмнителна. Тези средства, надява се той, ще го направят независим от контрола на висшите благородници. Но Едуард не постъпва много разумно, като гласува прекалено голямо доверие на двамата Диспенсър. По-ненаситни в своята алчност и от Гавестън, те успяват да се сдобият с огромно имение в Южен Уелс и с крупна сума, част от която изнасят в чужбина с помощта на италиански банкери. Едуард пък, независимо че успява да напълни кралската хазна, все повече губи своето влияние в политиката на страната.

Във всички обществени слоеве тлее недоволство. Така през 1323 г. някои от жителите на Ковънтри, разгневени на приора на града, който е протеже на бароните Диспенсър, наемат местния магьосник Джон от Нотингам със задачата да убие краля, двамата Диспенсър и местния приор. Опасният експеримент се проваля, но той е много показателен за общото състояние на отчаяние, в което е изпаднало английското общество.

Недоволството обаче продължава да се разраства. Несъгласието с управлението на краля се изразява особено открито в Лондон, където ковчежникът Уолтър Степълдън — епископ на Ексетър, е свален от коня си край катедралата „Сейнт Пол“ и главата му е отрязана с касапски нож. През септември 1326 г. съпругата на Едуард, Изабел, която преди това заминава със специална мисия във Франция 61 61 за да търси подкрепа срещу съпруга си Едуард. — Б.пр. , придружавана от любовника си Роджър Мортимър (който малко преди това успява да се измъкне от затвора на Тауър, като упоява пазачите си), слиза на английска земя в Съфолк. А местните барони и наборната войска, изпратени да ѝ се противопоставят, вместо това се стичат под знамената ѝ. Толкова непопулярен е станал вече крал Едуард II.

Отчаян и разделил се с последните си илюзии, кралят бяга с двамата Диспенсър в Уелс, но Диспенсър баща е заловен в Бристол и е екзекутиран по бързата процедура. Едуард и Диспенсър син се качват на кораб в Чепстоу, но насрещните ветрове ги изхвърлят отново на английска земя при Гламорган, където стават пленници на брата на граф Ланкастър, Хенри. Скоро Едуард трябва за последен път да види своя любимец. По ирония на съдбата едно от последните му нареждания е да предадат на Хю собствения му екземпляр от романа за Тристан и Изолда — „най-известната от всички истории за пленителната, но обречена любов“, както се изразява той.

След като е арестуван, Хю отказва храна и вода. Изведен от Херефорд, той е свален от коня си и облеклото му е сменено със съответните военни церемонии. На главата му полагат трънен венец, а тялото му е изписано с библейски текстове, отричащи арогантността и злината. Под звуците на тръби и насмешките на тълпата той е влачен от четири коня и е качен на бесило, високо петнадесет метра. Още диша, когато неговите гениталии са отрязани и изгорени пред очите му — зловещо напомняне за противоестествените му според общественото мнение връзки с краля. По-късно главата му е отрязана, за да бъде окачена на Лондонския мост, а четирите части на разчекнатото му тяло са отнесени в други четири града на страната.

Самият Едуард пък е изпратен в замъка Кенилуърт. При всичките катастрофи, които е преживял в своите планове и любовните си увлечения, той изглежда като напълно объркан и съкрушен човек. Казват му, че „ако не се откаже от трона, хората ще анулират клетвата си за вярност към него“, но това са само думи, защото на дело вече всички са го направили. Когато го изправят пред епископа на Херефорд, той припада от изтощение. Откарват го в замъка Бъркли и там по всяка вероятност е брутално убит. Според някои сведения му завират нагорещено до червено желязо в ануса, с което символизират действие, за което се предполага, че е било част от противоестествените му връзки с мъже. Съществува и един много по-подробен вариант на тази история, който е дело на генуезкия свещеник Мануеле Фиески и който завършва с по-щастлив край. Според него кралят успява да се измъкне от замъка затвор и намира убежище първо в Ирландия, а след това във Франция, но това е малко вероятно.