Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Такива внезапни издигания в дворцовата йерархия на империята се отразяват отрицателно както върху управлението на държавата, така и върху гражданите на Рим, които изразяват открито недоволството си. Елагабал отговаря на критиките по начина, по който правят това и неговите предшественици — като арестува, затваря и екзекутира всички, които поставят под съмнение действията му, а неговите фаворити получават за награда високи постове. Състезатели в надбягванията с колесници, освободени роби, артисти, един бръснар, един мулетар и един ключар — всички без изключение привлекли вниманието на императора с приятната си външност — получават високи постове в управлението на държавата. „Лудостта на императора го кара да изпада в такива крайности, че той понякога взема някого от конюшнята или от театралната трупа и го натоварва да отговаря за най-важните държавни дела“ — потвърждава Херодиан в историята си (кн. V, гл VII, 6).

Тези работи обаче съвсем не са онова, за което бабата на императора, Юлия Меза, се договаря с него, когато го качва на трона. Тя очаква силни позиции в управлението на империята и като балдъза на Септимий Север очевидно притежава по-високо чувство за отговорност към държавните работи от внука си. Тя се е надявала, освен това, че той ще бъде оръдие в нейните ръце, но и в това отношение претърпява голямо разочарование. Крайно разтревожена от неблагоразумието поведение на Елагабал, Юлия Меза успява все пак да го убеди да посочи братовчед си — другия ѝ внук, Алексиан, който вече е променил името си на Александър — за следващия римски император, като му даде титлата цезар. Така поне въпросът за престолонаследието е уреден, преди Елагабал да е слязъл от политическата сцена. Но тъй като той е едва в началото на двадесетте си години, баба му се замисля за възможността на маниакалното му управление да бъде сложен преждевременен край. За да укрепи преди това позициите на Александър, тя разпространява мълвата, че и той е син на Каракала, като по този начин излиза, че двете ѝ дъщери 46 46 Юлия Мамея и Юлия Соемиада. — Б.пр. са си прехвърляли Каракала помежду си. Тогава майката на Александър — Мамея, страхуваща се за живота на сина си, се опитва да го отстрани от разпуснатия двор на братовчед му императора, така че на друго място да бъде обучен и възпитан по по-подходящ начин в необходимите за един бъдещ император науки и военно изкуство.

Въпреки обърканото си съзнание Елагабал все пак достатъчно добре схваща някои от нещата, които стават около него, и разбира накъде духа вятърът. Разгневен, той изгонва учителите на Александър от двореца. Тогава Мамея предупреждава сина си да не яде или пие нищо, което е приготвено в дворцовата кухня. Заедно с майка си 47 47 бабата на Александър, Юлия Меза. — Б.пр. тя започва тайно да подкупва военните с пари, така че, когато нещата стигнат до критичната си точка, да може да се разчита на тяхната помощ. Елагабал от своя страна предприема стъпки за анулиране на титлата цезар, която по-рано е дал на братовчед си.

Възникналото в края на 221 г. сл.Хр. недоволство сред военните води до метеж, потушен от префекта на Преторианската гвардия. Той обаче е твърде показателен за Елагабал, който усеща колко недоволна от него е армията, от която зависи оставането му на власт. В опит да си възвърне нейната подкрепа императорът уволнява някои от най-непопулярните си съветници и възстановява титлата цезар на братовчед си Александър, за когото малко преди това е заявил, че се намира на прага на смъртта. За да бъдат разсеяни всякакви съмнения сред военните, самият Александър тържествено е доведен с носилка във военния лагер. Но тази мярка се оказва твърде закъсняла. Войниците, спечелени за каузата на Александър с парите на Юлия Меза, го акламират като император, пренебрегвайки Елагабал. Изпаднал в крайно тежко положение, Елагабал прекарва нощта в лагерното светилище и като последен опит за спасение нарежда да арестуват всички по-видни привърженици на братовчед си Александър.

Но той не знае, че краят му вече е дошъл. Войниците се налагат по въпроса за това кой да бъде император, както са правили толкова много пъти в римската история. Те убиват Елагабал, майка му Семиада и неговите любимци, сред тях и Хиерокъл. Телата на жертвите са прекарани през целия Рим, обезобразени са и са захвърлени в каналите, които се оттичат в Тибър. Александър тържествено е обявен за император под името Александър Север. Баба му Юлия Меза и майка му Юлия Мамея могат най-сетне да си отдъхнат. А богът на Слънцето 48 48 пристигнал заедно с Елагабал в Рим. — Б.пр. е принуден да напусне столицата на империята.