Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Макар че Елагабал вероятно няма амбиции, той ще стане средство за решимостта на баба си да се разпорежда със съдбините на Римската империя. Затова тя гледа на Макрин с презрение, а за целта на своите стремежи да възстанови династията на Северите на власт подкупва щедро с големи суми военните, като същевременно пуска в обращение и слуха, че истинският баща на Елагабал е покойният император Каракала.

След като тази новина бързо е разпространена из източните провинции на империята, тя и нейното семейство се заемат да организират заговор за издигане на Елагабал на императорския престол. След това заедно с дъщерите си Юлия Меза се запътва за лагера на войските. Макрин, който по това време се намира в Антиохия, отначало не приема сериозно новините за потенциалния бунт, който назрява, но след като нови и нови войскови части се отмятат от него, той постепенно губи кураж и в деня, когато двете войски 43 43 неговата и тази на привържениците на Северите. — Б.пр. застават една срещу друга, той сваля пурпурната си туника и императорските отличителни знаци, обръсва си брадата и търси спасение чрез бягство. Надява се да стигне до Рим, където да намери поддръжници, но е разпознат в Халцедон, където незабавно е екзекутиран.

Върховният жрец на Слънцето Елагабал, който от този момент сяда на императорския престол, е може би най-ексцентричният човек, държал в ръцете си съдбините на Римската империя. Това, че той е от сирийски произход в космополитната империя не е никакъв проблем. Септимий Север пък е всъщност либиец. Други са обаче сериозните причини за странностите на Елагабал — пълната липса на управленски опит, младата му възраст и психическите отклонения, с които се характеризира личността му. Той е странен и чувствителен младеж, поставен на място, за което изобщо не е подходящ. Това обаче никак не тревожи баба му Юлия Меза, която без съмнение се надява да държи реалната власт в ръцете си, докато внукът ѝ изпълнява ролята си на владетел само на думи. Когато новият императорски двор се приготвя да напусне Никомедия и да отпътува за Рим, тя му казва просто, че трябва да се опита да се облича по-семпло и да привиква с обичаите и традициите на Западната Римска империя.

Ерагабал от този момент трябва вече да понася тежестите както на жреческата си служба, така и на комбинацията от своето призвание да бъде върховен жрец и да разполага с огромна политическа власт. За управлението на империята това се оказва смъртоносна комбинация, нарушаваща завинаги равновесието на едно съзнание, което вероятно никога не е било напълно нормално. Подобно на неговите предшественици Калигула и Комод, Елагабал започва да си вярва, че човешкото и божественото у него се преплитат. От позицията си на върховен жрец на Слънцето, той започва да се представя като въплъщение на самия бог. Затова независимо че усмирява римляните с разточителната си щедрост и с пищните зрелища, които организира в амфитеатъра, не след дълго той засяга религиозните чувства на трезво мислещите сенатори с това, че се опитва да постави Юпитер на заден план за сметка на собствения си чуждоземен бог.

Защото едно от първите неща, които новият император се заема да направи, е да нареди издигането на разкошен храм, в който да се постави статуя на неговия бог. Фигурата на божеството е пренесена в новото ѝ жилище в каляска, украсена със злато и скъпоценни камъни, теглена от шест бели коня. На зрителите им се струва като че ли богът сам дърпа юздите на своята колесница, но всъщност самият Елагабал подтичва пред нея с гръб по посока на движението и държи конската сбруя. Римското население, което се случва да наблюдава процесията, е очаровано от това необикновено зрелище и засипва с дъжд от цветя и венци преминаващите, докато високопоставени военачалници, облечени в дълги туники по сирийската мода, са задължени да носят в златни купи вътрешностите на жертвените животни, смесени с вино и благовония. Когато стигат до новопостроения храм, императорът се изкачва на специално издигнатата за целта куличка и хвърля оттам на всички страни сред въодушевената тълпа от граждани подаръци — златни и сребърни чаши, дрехи, завивки и дори домашни животни, с изключение на прасета, които неговата религия му забранява да докосва.

Такива странни спектакли, които представляват зрелищна пантомима за зяпачите, сами по себе си са напълно безобидни, но натрапчивите идеи на Елагабал го завладяват напълно. Той си мисли, че щом самият е бог, значи трябва да се ожени за богиня. Когато му донасят в храма статуята на Атина Палада като евентуална кандидатка за женитба, той отхвърля това предложение, като казва, че видът ѝ е много войнствен за тази цел. Изборът му най-накрая пада на картагенската богиня на Луната, Танит, Астарта 44 44 на финикийски; Ищар в Месопотамия. — Б.пр. или Урания — тя е наричана с няколко различни имена. И наистина, каква по-подходяща годеница от богинята на Луната може да се намери за бога на Слънцето? В по-практичен план той поисква голяма сума пари като зестра, а на поданиците си нарежда да отпразнуват сватбата му с тържества и гощавки.