Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Неговото безразсъдно и садистично управление, характеризиращо се с убийства, терор и страшни преследвания, е можело да има само един край. Но Сенатът, опитомяван в продължение на толкова дълъг период от време, остава напълно бездеен, а населението на Рим все пак изпитва известно удоволствие да наблюдава екстравагантните зрелища, които императорът му организира. Затова заговорът за неговото сваляне от престола възниква и се материализира сред хората от най-близкия му кръг.

Изплашени за собствените си глави, членовете на неговото семейство, водени от любовницата му Марсия, приготвят бокал с отровно питие. Когато императорът го изпива и започва да повръща, спортистът Нарцис го удушава. В заключение може да се каже, че Комод без съмнение е страдал от остра форма на психоза, че е имал шизофреничен характер, на който дава воля в резултат на неограничената си власт като император.

След смъртта на Комод империята си отдъхва по време на двадесетгодишното стабилно и умело управление на Септимий Север, но неговата смърт през 211 г. сл.Хр. е последвана от пълна анархия, тъй като командирите на римски армии се сражават помежду си за императорската корона. Кратко прекъсване на тези вълнения настъпва при управлението на двама императори, които в различен смисъл проявяват своята психическа неуравновесеност — Каракала и Елагабал.

Каракала, синът на Септимий Север, носи този прякор по наименованието на вид военно наметало — къса туника от келтски или германски произход, която обича да носи. Той сяда на трона заедно с брат си Гета. Но двамата се мразят и Каракала изготвя план за отстраняването на брат си. Под претекст, че търси начин да оправи техните отношения, той кани Гета на среща в покоите на майка им, императорската вдовица, където го убива с нож. Тази си постъпка Каракала оправдава, като казва, че така е предотвратил опита на брат си да го нападне с оръжие в ръка. След това успява да спечели симпатиите на войските, като раздава щедри подаръци, но това опустошава имперската съкровищница. Не се поколебава да избие и всички по-важни привърженици на покойния си брат.

Краткото управление на Каракала представлява истинско бедствие за империята, тъй като той е с деспотичен характер и не по-малко психически обременен от Комод. Обзет от натрапчивата идея за постигане на военна слава, той започва да гледа на себе си като на въплъщение на Александър Велики, по стъпките на който се опитва да върви. Затова започва да носи древномакедонски дрехи и набира войници от провинция Македония за личен състав на специална македонска фаланга, чиито командири трябва да носят имената на прочутите генерали на Александър Македонски. Подобно на своя идол той спира при Троя, за да посети надгробната могила на Омировия герой Ахил.

Неспокоен и подозрителен, преследван от кошмара на братоубийството, което е извършил, страхуващ се от убийство, Каракала непрестанно търси съветите на разни пророци и гадатели. За сметка на това отстранява всички, които критикуват неговата политика — независимо дали по добронамерени подбуди или не. Нарежда особено жестокото избиване на всички млади мъже от Александрия, защото си внушава, че градът не го е почел достатъчно и му се е присмял. Лошият му нрав и капризна същност може би стават още по-лоши поради непрестанно разклатеното му здраве, но точната причина за което не ни е известна. В търсене за лек на здравословните си проблеми Каракала посещава светилищата на келтското божество Аполон Гран край днешния Баден-Баден, тогава носещ името Аврелия Аквензис, и на Асклепий край Пергам. През пролетта на 217 г. сл.Хр. той става жертва на заговор, ръководен от преторианския префект Макрин.

Но убийството на Каракала не решава проблемите на империята и опитът на Макрин да стане новият император се оказва без шансове за успех. Юрист по образование доскорошният преториански префект се опитва на всяка цена да укрепи позициите си, но среща силни врагове в лицето на членове на старата императорска династия на Северите начело с вдовицата на императора Септимий Север, Юлия Домна, а след нейната смърт и на сестра ѝ Юлия Меза. Тя се оказва енергична и непоколебима жена, решена на всичко, за да осигури достойна съдба за внуците си (понеже самата тя има само дъщери) — Басиан и Алексиан.

По това време Басиан, който от млад става известен с прозвището Елагабал, понеже е служител на бога на Слънцето 42 42 Хелиогабал, семитско божество на непобедимото слънце, въведено в Римската империя. — Б.пр. , е на четиринадесет години и блести със своята красива външност. Той заема семейната служба върховен жрец на Слънцето в един прекрасен храм в Емеса, основният обект на поклонение, представляващ голям черен камък с конична форма, който според легендата е изпратен от небето. Симпатичният върховен жрец, жизнерадостен ексхибиционист, отказва да носи вълнените одежди по староримската или старогръцката мода и за нищо на света не би докоснал кожата на тялото си с друго, освен с коприна, доволен от пищния костюм на службата си — разказва Херодиан в своята история (кн. V, гл. III).