Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Следващата стъпка, която Нерон предприема, е да се отърве от своята амбициозна и интригантски настроена майка Агрипина. Тя вероятно предполага, че подобно на Ливия би могла да продължи да упражнява влиянието си върху обичащия удоволствията свой син, но императорът има буен нрав и проявява характер, като не е съгласен с нейните опити да доминира над него, особено да се бърка в частния му живот. Нерон не обича жена си Октавия и си взима една освободена робиня — Акте, за любовница. Агрипина от своя страна, в ревността си към влиянието, което Акте придобива върху нейния син, заплашва, че ще възобнови претенциите на Клавдиевия син, четиригодишния Британик, към престола. Но Нерон не е човек, който ще се остави да бъде изнудван от майка си. Британик умира, отровен на детската маса в двореца, а влиянието на Акте скоро след това намалява, защото тя е заместена от любовта на живота на императора — Попея.

Междувременно владетелят нагласява нещата така, че майка му да се качи на кораб с нестабилна конструкция, когато отплава за Рим на връщане от Бая, където със сина ѝ са участвали в тържествата по случай празника Квинкватриа 37 37 в чест на богинята на мъдростта и познанието Минерва. — Б.пр. . Корабът наистина потъва, но упоритата Агрипина успява да доплува до брега. Тя обаче се досеща, че това корабокрушение е организирано от коварния ѝ син. Влизайки в конфронтация с морския офицер, когото Нерон е изпратил да я убие, тя му казва направо в очите да прониже със своя меч утробата, която е родила нейния убиец.

Три години по-късно Нерон решава де изостави Октавия и да се ожени за Попея. За тази цел Октавия е обвинена в прелюбодеяние с някакъв роб, разведена е с императора и е изпратена на остров Пандатерия, богат вече на зловещи спомени от миналото, където тя прерязва вените си в своя затвор. А красивата, страстна и амбициозна Попея става годеница на Нерон. Само за едно нейно къпане във ваната е необходимо млякото, издоено от 500 магарици. Съпругът ѝ, който минава за културен човек с литературни амбиции, написва песен в чест на нейните коси с цвят на кехлибар. Но само три години по-късно, когато тя е бременна, в пристъп на гняв императорът така я рита, че това води до нейната смърт. Разкаянието и скръбта на Нерон са безгранични, защото, макар че е голям егоист, той не е чужд на истинските чувства. От това обаче последствията са донякъде куриозни. Окото му хваща някакъв млад освободен роб на име Спор, който много прилича на покойната Попея. Тогава императорът нарежда той да бъде кастриран и заедно с него встъпва в повторна брачна церемония.

Капризите и необузданите страсти започват все повече да доминират живота на Нерон. Той превръща управлението на империята в придатък към обслужването на собствените му удоволствия, а поданиците са принудени да плащат за това, което се превръща във всеобща повинност. Проявява се като елинофил и задълбочено опознава древногръцката култура. Но страстта му към театъра и към надбягванията с колесници става толкова натрапчива, че той допуска тя да влияе и на водената от него държавна политика.

Това, че императорът обича да участва в занимания, които повече прилягат на хора без потекло и на освободени роби, а не на представители на знатните съсловия, му помага да се противопоставя на сенаторите. Но те и без това добре познават този маниер на поведение, както и ужасяващите последствия от него още от времето на Калигула, който има същите предпочитания като Нерон. Отначало проявите на новия император запазват получастния си характер, но Нерон е горд със своите необикновени умения и държи на адмирациите, които би му донесла публичността. И той наистина обожава своя глас по начин, достоен за един днешен попизпълнител, при това до такава степен, че прекарва доста време легнал по гръб с оловни тежести върху гърдите си, за да заздрави мускулатурата на диафрагмата си. Освен това много внимава с хранителния си режим, за да поддържа в отлично състояние гласните си струни, а също и физиката си адекватна за един професионален участник в надбягванията с колесници. Плиний Стари разказва, че императорът се хранел в определени дни само с дребни лукови главички, консервирани в зехтин; следвал и практиката, възприета от състезателите в надбягвания с колесници, да се пие разтворен във вода сух тор от шопари, което може би през първи век след Христа е еквивалентът на днешните анаболни стероиди.

Сами по себе си тези прищевки или ексцентрични увлечения могат и да не се смятат за вредни, ако не бяха отражение на едно общо душевно неравновесие на този, който си ги позволява, и ако не влияеха не само на неговото поведение, но и на водената от него държавна политика. А тази политика, както я нарече неотдавна един съвременен историк (M. T. Griffin, Nero, the End of a Dynasty), представлява смес от „ексхибиционизъм с цел спечелване на популярност и репресии като противоотрова за изпитваните страхове“. И както става ясно от по-нататъшното му управление, в един момент вторият аспект взема връх над първия. Защото предоставянето на хляб и зрелища на тълпата вече не е достатъчно да осигурява на императора желаната от него популярност. Личната му нетърпимост към съперниците и критиците на неговите действия засяга дори и артистичния живот на империята, което води до това, че Нерон започва да си вярва, че притежава вродено превъзходство над останалите хора на изкуството, така както превъзхожда всички в управлението на държавата. Навсякъде се говори, че той има намерение да основе нов град, наречен в негова чест Нерополис. Издигат му и огромна бронзова статуя. Но мащабният пожар, който обхваща голяма част от Рим през 64 г. сл.Хр. и който, макар и без достатъчно основания, според общественото мнение е предизвикан от императора, само засилва растящата му непопулярност.