Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Комод е отличен пример за това как разполагането с неограничена власт може да доведе не само до най-големи несправедливости, но и да деформира съзнанието до степен на умопомрачение, защото от това, което знаем за управлението на този римски император, той твърде вероятно е страдал от шизоидна параноя. Атлетичен младеж без никакви по-специални интелектуални интереси, на трона Комод се превръща в главозамаян и душевно нестабилен тиранин. По природа мразещ заниманията с държавно управление, след възкачването на престола той се задоволява да предаде воденето на държавните дела отначало в ръцете на бащините му опитни съветници начело с амбициозния, но честен Тигидий Перенис. След убийството на Перенис императорът натоварва един бивш фригийски роб, Марк Аврелий Клеандер, с функциите на първи министър. Това състояние на нещата продължава, докато откритите брожения срещу корумпираното управление на Клеандер принуждават Комод да жертва първия си министър с надежда да умиротвори широкото недоволство и най-вече да спаси себе си.

След смъртта на Клеандер Комод започва да търси утеха в един стил на живот, граничещ по неразумност с лудостта. Подобно на Калигула, императорът обявява официално, че още приживе е станал бог. „Неговата умопобърканост придоби толкова красноречив характер, че той започна да се определя като Ducator orbis, Conditor, Invictus, Amazonianus Exsuperatorius“ 39 39 Водач на света, Основател на градове, Непобедим, Свръхмощен победител на амазонките. — Б.пр. — пише един негов съвременен историк, Дион Касий („История“, гл. LXXIII, 15). С други думи, Комод претендира, че е въплъщение на Херкулес и задължава Сената да започне да принася жертви на божествения му дух. „Такова беше неговото умопомрачение, че отказваше да го наричат със собствените му имена, и заповяда да се обръщат към него като към Херкулес, син на Зевс вместо като към Комод, син на Марк“ — споделя друг историк от онази епоха — Херодиан („История“, кн. I, гл. XIV, 8). В изблик на своето умопомрачение той нарежда да бъдат сменени имената на месеците в годишния календар, като ги назовава според собствените си титли, повечето от които 40 40 както видяхме малко по-горе. — Б.пр. се свързват с познатата титулатура на Херкулес. Лъвската кожа и тоягата на митичния герой са винаги до трона на императора и стават негови официални инсигнии.

И тъй като Херкулес е олицетворение на физическата сила, Комод с болния си мозък си внушава, че най-добрият начин да докаже своята идентичност с древния обожествен герой е да прояви физическите си възможности по време на общоримските игри. „Движен от своето митологизиращо въображение“, той обича да поваля съперниците си с херкулесовската си тояга. При това се проявява като твърде ентусиазиран и прекаляващ с вживяването си в тази роля изпълнител, а неговият ненаситен апетит за кръвопролития и убийства може да се тълкува единствено като плод на болен мозък. На изповядващите оргиастичния култ на Белона той заповядва да режат ръцете си „studio crudelitatis“ 41 41 „с особена жестокост“. — Б.пр. . Жреците на Изида пък трябва да се бичуват по гърдите с борови шишарки, докато рукналата кръв покрие телата им. Съобщава се също така, че императорът собственоръчно убива един човек по време на изпълнение на ритуал от култа към Митра.

Но истинска възможност да прояви своите херкулесовски способности и шизоидната си натура императорът намира само на арената в Римския амфитеатър. От една добре защитена ложа той пуска стрели по избраните от него жертви — обикновено екзотични животни, събрани от най-различни краища на империята, и дори от още по-далеч — слонове, хипопотами, носорози и жирафи. Веднъж по време на Флавиевите игри, които продължават четиринадесет дни, той убива сто лъва и предприема лов на щрауси. Редките птици са избивани посредством стрели със специално изработени остриета (с формата на полумесец), които дават възможност на поразените животни поне за малко да продължат нормалния си бяг, макар и останали без глави. Зловещо стискащ откъсната щраусова глава в едната си ръка, Комод се отправя към ложите, в които седят сенаторите, и им прави недвусмислен намек, че такава ще бъде тяхната съдба, ако не се подчиняват на неговите заповеди — разказва Херодиан в своята история (кн. I, гл. XV, 8–9).

Дивите животни обаче не са достатъчни да задоволят страстта му към кръвопролития или да му предоставят адекватна на неговите желания възможност да покаже уменията си. Затова Комод решава „да се включи и в гладиаторските битки срещу най-яките млади мъже“. Излезли на арената, голи до кръста и готови за бой, неговите противници не смеят и да си помислят да побеждават императора, а се надяват да имат щастието той да се задоволи само да ги рани. Те, разбира се, не излизат невредими от арената, но поне се надяват раните им да не са тежки и да избегнат по-лоша съдба. Така започва увлечението на Комод в новата му роля, когато той решава да напусне двореца и да се премести в гладиаторските казарми. Освен това той издава декрет, че от този момент нататък иска да се обръщат към него с прозвището на един бивш герой от гладиаторските кръгове, наречен Сцева. Това решение обаче пряко довежда до свалянето му от власт.