Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Но едно е да се ожениш за богиня и съвсем друго — да консумираш брака си с нея. Защото този млад и симпатичен император е обладан от съвсем човешки полов нагон, а вероятно и доста силен. В битността си на човешко същество той се жени първо за една представителка на римската аристокрация, а след това се развежда с нея, за да се ожени за Юлия Аквила. Тя обаче е посветена в службата на Девата Весталка, върховна жрица на богинята Веста, и е дала обет за вечно девство. Това представлява сериозно погазване на религиозното приличие, но императорът оборва своите критици с тезата, че бракът между две така свети личности не е светотатствен, а напротив — пресвещен. Въпреки че заявява открито, че връзките му с Юлия Аквила са свещени и неприкосновени, Елагабал скоро зарязва новата си съпруга в полза на една представителка на собствения му род. Въпреки това, в края на краткия си живот, той отново се връща в прегръдките на Юлия. Преди това обаче успява да сключи и пети брак — добра равносметка само за един четиригодишен период.

Изводът е, че Елагабал страда не само от ментално, но и от сексуално разстройство. Голямата му любов към фините неща го кара да започне да се облича като жена. Белосва лицето си, слага си руж, златни огърлици блестят по копринената му туника и в този вид с готовност танцува пред публика. „Той се занимаваше с обработка на вълна, понякога носеше мрежичка върху косата си и си боядисваше очите; мажеше ги с бяла боя и червена растителна тинктура 45 45 от корени на билката Alkanna tinctoria. — Б.пр. . Все пак веднъж си избръсна наболия по брадичката мъх и това стана повод да обяви празник за отбелязване на тържествения случай. По-късно обаче започна да скубе космите, израсли по лицето му, за да прилича досущ на жена“ — разказва за него историкът Дион Касий (LXXX, 14). Друг път решава, че иска да се раздели с половите си органи. Същият Дион Касий пише по този повод следното:

„Той ползваше тялото си, за да върши и да позволява с него да се вършат множество причудливи неща… Ходеше вечер по кръчмите и носеше перука, за да практикува най-стария занаят. Обикаляше често и по бардаците, изхвърляше някоя проститутка от стаята ѝ и я заместваше в обслужването на клиенти. Най-накрая си определи една стая в двореца, където вършеше непристойните си деяния, като винаги стоеше чисто гол на вратата, както правят проститутките, или пък дръпваше перденцето, закачено със златни халки, и приканваше с нежен и приглушен глас минаващите.“ („История“, LXXX, 13)

Клиентите му, естествено, трябва скъпо и прескъпо да плащат за неговите услуги.

Престижът му на владетел на Римската империя едва ли може да бъде висок при слуховете, които се носят навсякъде за странното му поведение, но това не би пречило толкова много на живота на държавата, ако не назначава на министерски и други отговорни постове хора със същите вкусове и поведение. Най-изявеният му фаворит е някакъв бивш роб от Кария на име Хиерокъл, който привлича вниманието на Елагабал, когато случайно пада от една колесница и разкрива пред императора красивото си лице и чудесните си руси коси. Владетелят нарежда младият мъж да бъде доведен в двореца, учи го да се надбягва с колесница и даже се омъжва за него, наричайки го „свой съпруг“. Страстта на Елагабал към Хиерокъл, който придобива невероятно силно влияние върху дворцовия живот, е толкова гореща, че той рискува да си навлече гнева на баба си, като предлага бившият роб да бъде обявен за император. Хиерокъл обаче не е единственият мъж, очаровал с „нощните си подвизи“ императора травестит. Всеки, който се домогва до милостта му, трябва първо да извърши „прелюбодеяние“ с него. При това Елагабал се проявява и като мазохист: най обича тази му слабост да бъде открита от поредния му любовник, който преди да започне сексуалното общуване, хубаво да го натупа, така че „да му насини лицето“.

Само веднъж влиянието на Хиерокъл е поставено на сериозно изпитание. До ушите на императора достигат сведения за един много красив младеж на име Аврелий Зотик — син на някакъв готвач от Смирна, при това много атлетичен и на когото „онази работа… надминава с размера си съответните органи на останалите мъже“. Елагабал предоставя на Зотик управлението на двореца и „когато го вижда, че без дрехи отговаря на славата, която се носи за него, страстта му се разгаря още повече“. Хиерокъл обаче ревнува от новия си съперник и успява да уреди така нещата, че лекарите предписват на Зотик някакво лекарство, от което половата му мощ намалява. След „една цяла тревожна нощ, през която той напразно се опитва да постигне ерекция“, Зотик е изхвърлен от двореца и изпада в немилост, разказва Дион Касий („История“, LXXX, 16).