Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

В други случаи императорът нарича Юпитер свой брат и дори си въобразява, че разговаря с него. „Като се представя за Юпитер Лациарис, той определя жена си Цезония и други богати люде за свои жреци и взема по десет милиона сестерции от всеки един за оказаната чест“ — пише Светоний. Вноската на бъдещия римски император Клавдий се оказва толкова непосилна, че той е принуден да натрупа дългове, за да я плати. Това показва, че в лудостта си Калигула проявява все пак известна систематичност.

„Той си построил специален храм в чест на собствената си божествена особа и го снабдил с жреци, като били определени и съответните жертвоприношения от най-добро качество. В храма била издигната статуя на императора в цял ръст, покрита със злато и обличана всеки ден с дрехите, с които е облечен и самият Калигула. Най-богатите римски граждани използвали цялото си влияние, за да си осигурят жреческа служба на неговия култ и дори наддавали за получаването на тази чест. Принасяли в жертва птици фламинго, кълвачи, токачки и фазани, поднасяни на олтара поотделно в различните дни на жертвоприношенията.“ (Светоний, „Дванадесетте цезари“, IV, гл. 22).

Когато императорът запитва актьора Апелес кой от двамата Юпитеровци — този в храма или този пред него 32 32 тоест самият Калигула. — Б.пр. , е по-велик, артистът е обхванат от естествена за случая нерешителност и това му струва подлагането на мъчения.

Калигула се оженва за своята съпруга Цезония, когато тя вече е бременна от него, но твърди, че дъщеря му Друзила е рожба на Юпитер. Поради това бебето е положено на коленете на седящата статуя на бога в Капитолийския храм, а на богиня Минерва е разпоредено да го кърми.

За императора обаче може да се каже всичко, но не и че му липсва логика. В земното си човешко превъплъщение той е женен за Цезония, а като бог на Слънцето — за Луната или говори така за нея и нейните ласки, които в такъв случай трябва да са били доста хладни. Веднъж той се обръща към царедвореца Вителий с въпроса дали е виждал богинята на Луната в неговата компания, на което онзи отговаря с присъщото си присъствие на духа: „Не, господарю, вашите образи са достъпни само за вас, боговете.“

Отношенията в божественото семейство са много по-сложни от човешките. Защото Калигула не се ограничава да се идентифицира само с едно божество, а с целия небесен пантеон. Той „се представя за Нептун, защото е направил мост през толкова необятна морска шир 33 33 вж. подробности за това в следващия абзац. — Б.пр. ; персонифицира се също така и с Херкулес, Бакхус, Аполон и с всички останали божества, но не само с мъжки, а и с женски, като често приема образа на Юнона, Диана или Венера… Веднъж може да бъде видян нагласен като жена, с винен бокал и тирс в ръце, а веднага след това — отново като мъж, носещ тояга и щит и дреха от лъвска кожа… Или може по някое време да бъде с гладко обръснато лице, а по-късно — с брада.“ Наред с другите му психични проблеми императорът очевидно страда и от объркване на половата си самоидентификация.

Изпълняващ ролята на Нептун, скоро след като се възкачва на престола, той решава да обяви своята власт над всички морета. За тази цел той нарежда да бъде изграден своеобразен понтонен мост от кораби, свързани помежду си в залива на Неапол — от Путеоли до Бая. По този „сухоземен“ път той преминава на кон, след като е принесъл жертви на Нептун. Облечен е в пурпурен плащ, обсипан със скъпоценни камъни, хвърлящи отблясъци на слънцето; на гърдите си носи металния нагръдник, за който се предполага, че е принадлежал на Александър Македонски; следват го пехотинци и кавалерия. След като прекарва нощта в Путеоли, той се завръща триумфално на следващия ден в колесница, теглена от два жребеца. Държи реч, в която определя построяването на този мост през морето като гениално дело, и награждава войниците за това, че са успели да преминат през морските води като по суша.

Това, че морето е останало спокойно и не са се появили вълни, според него показва, че Нептун се страхува от силата на императора. По време на последвалата гощавка, разгорещен от виното, Калигула „хвърля от импровизирания мост в морето мнозина от придружаващите го, а и немалка част от останалите се удавят, защото той ги преследва и напада с лодки с остри носове“ — пише по-нататък Светоний.

Друг негов триумф, отново по-скоро имагинерен, отколкото истински, е организиран за него през 39–40 г. сл.Хр., когато решава да предприеме военни походи в Германия и Галия с фиктивната цел да дебаркира и в Британия (която, макар че Цезар стъпва на нейна земя през 55 г. пр.Хр., все още не се намира под римска власт). Днешните изследователи са на мнение, че кампанията на Калигула е била по-сериозна и значима, отколкото я представят тогавашните древноримски историци. Първоначалният замисъл е посредством този поход да бъде умиротворена рейнската граница на империята, както и да бъде пресечен в зародиш сериозен заговор, насочен срещу императора, в който участва неговият легат за Горна Германия, Гетулиан. Но тази експедиция притежава и елементи на пантомима, с която императорът обича да се забавлява. Въпреки че трансграничен конфликт на река Рейн фактически не съществува и са взети само няколко нещастни пленници, Калигула е акламиран седем пъти като римски император. В Северна Галия той се качва на кораб с три реда гребци (трирема), но след това нарежда дебаркиране, а на войниците е заповядано да събират мидени черупки по брега.