Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Древноримските историци, макар че пишат малко след неговата смърт, са категорични, че той е луд, или много лош човек, а най-вероятно и двете. „Природата, изглежда, го е създала по този начин, за да покаже най-отблъскващите недостатъци на човешкия характер. Достатъчно беше да го погледнеш, за да разбереш, че е луд“ — пише Сенека. „Той беше — казва Тацит — с объркана същност (commotus ingenio).“ Светоний пък твърди, че той се е превърнал в чудовище поради лудостта си.

Можем да се запитаме кои черти на характера му говорят за неговото умопомрачение. На първо място той е открито бисексуален и вероятно носи в себе си вината за кръвосмесителни сексуални връзки със сестрите си. Женен е четири пъти и има няколко известни хомосексуални връзки: с някакъв актьор на име Мнестер, с когото има навика да се целува пред хората, с Марк Лепид и с Валерий Катул. Светоний твърди, че Калигула показва жена си пред публика напълно гола, а освен това организира в двореца истински публичен дом, в който матрони и свободно родени младежи могат да бъдат наемани за сексуални услуги срещу заплащане. Подобна дейност свидетелства за развратния характер и невъздържаността на Калигула, които пък от своя страна говорят за неговата психична неуравновесеност.

Но истинският проблем в случая с Калигула е, че той твърде сериозно приема идеята за своята божественост и поради това навлиза в един свят на фантазии и опасни проявления. В основата на лудостта му се оказва влечението му да търси наслада за душата в този измислен от него свят. Той вярва например, че е бог. Обожествяването наистина става част от римската имперска традиция, но не на всички императори е оказана такава чест (Юлий Цезар и Октавиан Август са почитани след смъртта им като богове, но Тиберий не е удостоен с обожествяване). На смъртното си легло император Веспасиан с горчива ирония отбелязва: „Струва ми се, че се превръщам в бог.“

Калигула обаче не се съмнява, че още приживе притежава божествена същност, държи се като такъв и настоява да му се оказват почести, достойни за високото му положение. След като жителите на един от подчинените му градове от Изтока се обръщат към него с прозвището „Ново Слънце“, той започва открито да вярва в своята божественост и заплашва онези, които не го приемат като бог, със съответстващите на това престъпление сурови наказания. По този повод Филон Александрийски (Legatio, 76 ff) пише:

„Той повече не желаеше да остане пленник на ограниченията, които му налагаше човешката природа, и затова започна да ги отхвърля с претенциите си да бъде смятан за бог. Преди да изпадне в тази лудост, казват, че разсъждавал по следния начин: Щом пастирите на животни — козари, кравари и овчари, не се смятат за кози, крави или овци, а за хора, притежаващи по-висок и могъщ статут и възможности от техните питомци, така и аз, който съм пастир на най-висшия животински вид — човешкия, трябва да бъда смятан за нещо повече от човек и не за равен на останалите човеци, а за избран от съдбата притежател на един по-висш и всемогъщ божествен статут. С такива мисли в главата този глупак започнал да смята за неопровержима истина и несъмнена реалност това, което било само плод на неговото съзнание.“

Калигула може и да е бил „глупак“, но неговата глупост наистина стига до крайност и е твърде опасна за другите. Започва да се облича и да се държи като бог, а неговото екстравагантно разточителство твърде скоро разорява имперската съкровищница. Той се облича в скъпи коприни, украсени със скъпоценни камъни, носи обувки с диаманти и разтваря перли в оцет, преди да го изпие. Наричат го „princeps avidissimi auri“ 30 30 най-жадният за злато владетел. — Б.пр. , който сервира златен хляб на гостите си и даже храни със златен ечемик конете си.

Калигула претендира също така, че е в приятелски отношения с боговете, които се отнасят към него като към равен, а понякога дори се идентифицира с Юпитер. Облечен по подходящ за случая начин и размахвайки мнима светкавица, той отправя предупреждение към върховния бог на римляните, намеквайки, че той е мошеник, а истинският Юпитер е всъщност самият Калигула. За да подкрепи тези свои претенции, императорът нарежда да бъде създадена някаква инсталация, която да произвежда нещо като гръмотевици и светкавици. И когато „Юпитер“ му говори по време на така създадената бутафорна гръмотевична буря, той отговаря с думите на Аякс, с които героят на Омир се обръща към Одисей в „Илиада“ 31 31 XXIII песен, стих 723. — Б.пр. „Или ти мен, или аз теб ще унищожа!“