Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Тиберий завижда на Германик за това, че той се възползва от своето положение и от успехите си, за да трупа престиж сред поданиците на империята, което императорът смята за заплаха за своята власт. По онова време Германик е млад и привлекателен военачалник, любимец на народа, върху който сякаш добрите феи орисници са изсипали всичките си най-хубави дарове, с изключение на един — доброто здраве. Защото е известно, че Германик страда от епилепсия — болест, която той е орисан да предаде по наследство, и то с фатални за империята последствия, на сина си, бъдещия император Гай Калигула. Но съдбата сякаш решава да свали от политическата сцена популярния Германик, защото той се разболява тежко, а според слуховете е отровен по заповед на Тиберий, имайки предвид омразата му към него. Така или иначе, императорът се страхува да не го посочат като извършител на това гнусно деяние и решава, че най-добре ще бъде да намери изкупителна жертва и това е собственият му легат и доверен човек — Калпурний Пизон. Набеден по този начин, Пизон се завръща у дома си и си прерязва гърлото според добрата тогавашна традиция на римския стоицизъм. Тиберий пък се оплаква, че с този си акт Калпурний се е опитал да посочи императора като отговорен за смъртта му. Но това по-късно става характерно за психопатичното поведение на императора — да жертва с готовност хората, които са му послужили да запази себе си.

Отстраняването на Германик обаче не решава проблема с престолонаследието, защото двамата му по-големи синове — Нерон и Друз, са предпочитани като наследници на трона пред собствения син на Тиберий, също с името Друз. След смъртта на Германик претенциите към престола на децата му се представляват от неговата вдовица Агрипина — жена, следваща примера на Ливия и притежаваща по думите на Тацит („Анали“, III, 4) „ненаситна жажда за власт“, и то до такава степен, че нейната „мъжка амбициозност я отклонявала от типичните за женския ѝ пол пороци“. Подозрително настроен към нейните мотиви и осведомен за огромната ѝ популярност, Тиберий гледа на нея с нескрита омраза.

Междувременно той позволява все повече и повече власт да бъде съсредоточена в ръцете на префекта на преторианската гвардия Сеян. От своя страна императорът става все по-немарлив към делата на управлението и интересът му към властта, който никога не е бил голям, постепенно съвсем затихва. При това той вярва, че в лицето на Сеян се е сдобил с предан слуга, който обаче използва привилегированото си положение, за да увеличава собственото си богатство, и вече отправя поглед към имперския престол. С тази цел успява да уреди елиминирането на Агрипина, вдовицата на Германик, както и на двама от нейните синове. Така най-малкият ѝ син Гай, или Калигула, както и малкият внук на императора — Тиберий Гемел, остават единствените близки по кръв наследници на остарелия Тиберий. Той междувременно е отхвърлил желанието на Сеян да се ожени за вдовицата на сина му 26 26 Друз. — Б.пр. и на префекта не му остава нищо друго, освен да чака и да се надява.

След като до голяма степен се е оттеглил от държавното управление, Тиберий се премества да живее на красивия остров Капри. Той притежава идеалното местоположение на непристъпна крепост и на убежище, където императорът би се чувствал свободен от преследващите го страхове от евентуален заговор за убийство. На Капри Тиберий, вече в седемдесетте си години, решава, че има право да се отдаде на перверзни удоволствия, които опетняват репутацията му. По този повод Тацит пише:

„Там той дал свобода на необузданите си апетити… С надменността на източен деспот той похищавал млади мъже от знатен произход и ги принуждавал да му позволяват брутално да задоволява щенията си с тях… Откривал нови и нови способи на чувствена близост, както и нови критерии за скандална изтънченост в удовлетворяване на похотта си.“ („Анали“, VI, 1)

Светоний е още по-красноречив в описанието си. Той разказва, че в присъствието на императора групи от по трима млади мъже и три млади жени извършват полови сношения, „за да възбудят неговото все по-отслабващо сексуално влечение“. Малки момченца, които той нарича „рибки“, са обучени да го следват, когато отива да поплува, за да „го лижат и кълват между краката“. Тиберий имал и навика да подвежда мъжете да изпият голямо количество вино, „а след това внезапно завързвал здраво с връв гениталиите им, така че кордата се впивала в плътта им и не им позволявала да уринират“. Той организирал и истински мъчения, актове на садистична жестокост. „И до днес на Капри показват скалата, от която императорът обичал да наблюдава как хвърлят в морето жертвите му, след като са били подложени на продължителни и изтънчени мъчения.“ (Светоний, „Дванадесетте цезари“, III, 43, 44, 62)