Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Въпреки че външните белези на правовия ред се запазват и Римският сенат упражнява някаква, макар и само номинална власт, поради което в римската държава изглежда, че съществува диархия 21 21 двойно управление, тоест поделяне на властта между императора и Сената. — Б.пр. , империята по същество представлява военна деспотия. Август официално започва да се титулува Divi Filius 22 22 Син на обожествения през 42 г. пр.Хр. — две години след смъртта му, Гай Юлий Цезар. — Б.пр. и това наименование придава свещен характер на неговата власт. Една власт, която, попаднала в ръцете на душевно неуравновесен човек, седнал на императорския трон, би се превърнала в нещо много натрапчиво и екстравагантно.

Самият Август се проявява като умен и умерен държавник, постигнал невероятни успехи както в мир, така и в бой, брилянтен администратор и макар влюбчив по природа, верен и любящ съпруг. Жена му Ливия е красива и безкомпромисна. „Одисей в женски дрехи“, както я нарича бъдещият император Калигула; genetrix orbis 23 23 родителка на целия свят. — Б.пр. , „неумолима в своите амбиции, пресметлива и упорита като котка или като пантера в постигането на това, което ѝ е угодно.“ Над всичко тя поставя загрижеността си за богатствата на собственото ѝ семейство и за това синът ѝ от предишен брак — Тиберий, да седне на престола като наследник на нейния настоящ съпруг Октавиан Август. Поради това характерът на Тиберий се оказва силно повлиян от съвместния му, но може би лишен от взаимност живот с неговата властна майка. Ако тя без съмнение го обича истински, не е сигурно дали той ѝ отвръща със същото и дали въобще е способен на особено дълбоки чувства. Все пак той остава силно зависим от властната ѝ ръка чак до нейната смърт на осемдесет и шест годишна възраст, но това не му пречи да бъде злопаметен към неотслабващото ѝ влияние върху него и да си отмъсти за това, като не я дарява с честта да бъде обожествена след нейната смърт.

Тиберий вероятно предпочита живота настрани от публичните изяви, правейки кариера на военачалник, без да се товари с отговорностите на императорската власт, но очевидно не е в състояние да се отърве от имперските амбиции на майка си даже и при факта, че осиновителят му император Август гледа на него със зле прикривана антипатия. Ако познавахме по-подробно живота на Тиберий, преди майка му да се омъжи за Август — по-голямата част от който без съмнение прекаран в изгнание, може би щяхме да открием корените на неговата злопаметност и подозрителност, които дават своите опасни плодове в по-късните години от живота му.

Но въпросът за наследяването на властта над Римската империя занимава колкото ума на съпругата Ливия, толкова и съзнанието на самия император Август. Октавиан предпочита властта да премине в непосредствените продължители на собствения му род, кръвните му роднини — синовете на собствената му дъщеря Юлия, а не в ръцете на доведените му деца, родени от Ливия. Съпругът на Юлия, Марк Агрипа, обаче, който би бил подходящ приемник на императорската корона от Август, умира през 12 г. пр.Хр. и дъщерята на императора се оказва в положението на твърде важна партия, за да остане задълго вдовица. Ливия добре разбира това и решава, че ако синът ѝ Тиберий се омъжи за Юлия, това без съмнение би повишило шансовете му един ден да седне на императорския трон. По заповед на Август Тиберий се съгласява, макар и против волята си, да се разведе със съпругата си Випсания и да се ожени за Юлия. Но твърде скоро става ясно, че Тиберий и Юлия са съвсем неподходящи един за друг. Тиберий е хладно пресметлив егоцентрик, лишен от всякакви емоции и топли чувства. Докато Юлия е твърде сексуална, болезнено привързана към еротиката нимфоманка, която не би могла да живее със стеснителния в леглото Тиберий. Личният живот на Юлия е толкова скандален, че довежда до собственото ѝ низвергване и до неизбежния провал на плановете на Ливия по отношение на Тиберий. По този повод Сенека пише:

„Божественият Август пратил дъщеря си в изгнание, понеже надминала по безчестие всички осъдителни значения на тази дума, като постоянно скандализирала императорското семейство; приемала любовниците си на тумби; организирала нощни оргии из целия град; дори форумът и трибуната, от която баща ѝ обявил въвеждането на закони против прелюбодеянието, били използвани от дъщерята за нейните изстъпления; тя организирала своите любовни срещи и посред бял ден, край статуята на Марсий, където надминавала по своята престъпност прелюбодейките, и като истинска проститутка заявявала открито правото си да върши и най-големите безсрамия в обятията на първия срещнат мъж.“