Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Когато императорът — дотогава държан в неведение — най-накрая узнава за начина на живот на дъщеря си, той я изпраща в жестоко изгнание на остров Пандатерия 24 24 днешния остров Вентотене в Тиренско море. — Б.пр. . Нейният съпруг Тиберий, който едва ли страда от това, че Юлия излиза от живота му, преживява дълбоко унижение от избухналия по този повод скандал. Когато по-късно става император, той спира хранителните ѝ дажби и — както се твърди — я оставя да умре от глад. Така Тиберий слага край на един брак без любов, който е принуден да сключи и понася. След това майка му започва да го тласка към заемане на позицията на престолонаследник на Август. Поради тези причини един от днешните биографи на императора нарича неговия живот „училище по злопаметност“.

Съдбата също помага на Ливия да осуети първоначалните планове на своя съпруг по отношение на престолонаследието. Внуците и най-близки кръвни роднини по мъжка линия на Август — Гай и Луций, които биват възпитавани да станат достойни за наследяването на императорската мантия, умират млади. Тогава императорът решава да привлече и последния си жив внук — Агрипа Постум, заедно с Тиберий като евентуални наследници на престола. Но дори за младата си възраст Агрипа вече има репутация не по-добра от тази на майка му Юлия: „с брутален и буен нрав“, „крайно ограничен по ум и като характер“, „твърде голям невежа, изпитващ глупава гордост от физическата си сила“. „Колкото повече растеше — пише Светоний в посоченото по-горе съчинение — толкова по-неуправляем ставаше, но и толкова по-луд, с всеки изминал ден.“ Неговата непригодност за властта е толкова очевидна, че той е изпратен в изгнание на остров Планезия (днешния остров Табарка в Средиземно море), където е ликвидиран вероятно по заповед на умиращия си дядо и с мълчаливото съгласие на Тиберий, който вече е единственият кандидат за наследяване на императорската власт.

Без особено желание, но по необходимост Август се съгласява Тиберий да стане негов престолонаследник. „След като жестоката съдба ме лиши от моите синове — бил казал Август според записаното от Светоний — нека Тиберий Цезар бъде моят наследник на престола.“ „Тази фраза — продължава Светоний — потвърждава подозренията на някои съвременници, че Август е избрал своя наследник не толкова, защото го е харесвал, а поради липсата на друга възможност.“

Тиберий е вече на петдесет и шест години, когато сяда на римския престол и до края на живота му остават още двадесет и две години. Макар че лицето му е набраздено от язви, дължащи се на някаква кожна инфекция, които той се опитва да скрие чрез различни мазила, иначе здравословното му състояние, общо взето, е добро. Той дори е толкова силен, че е способен с ръце да разчупи на две зелена ябълка. Вероятно страда от един вид зрителен дефект — хемералопия, защото, както твърди Плиний, през деня зрението му е затруднено; за сметка на това през нощта вижда като бухал. До голяма степен вкусовете му издават скромност и дори скъперничество, а любимите му храни са аспарагусът, краставиците и плодовете. За сметка на това е толкова пристрастен към алкохола — на младини поне, че войниците му го наричат с прякора Биберий 25 25 игра на думи с името Тиберий; означава нещо като Пияндура. — Б.пр. . Прекаленото пиене може да е допринесло и за психичните му проблеми. Впрочем, алкохолизмът нерядко върви ръка за ръка с държавното управление.

Тиберий може би наистина не е искал да става император. Студен и безличен, той не се и опитва да спечели симпатиите на римските граждани и не им осигурява полагащите им се хляб и зрелища, поради което те веднага го намразват. Но през ранните години на принципата му неговото управление се очертава като съвестно и ефикасно; той се стреми да издига върховенството на Августовото право и да потиска племенните вълнения по границите на империята.

Но се забелязват и следи от пропукване на така изградената фасада, които разкриват не само нарастващо чувство на несигурност у императора и неговата все по-голяма параноя, но и други черти на неговия характер като например ексцентричност, безчувственост, невъзможност да се разчита на неговата дума, еднаква отмъстителност спрямо врагове и приятели — все симптоми на психична неуравновесеност. Става все по-ясно, че някаква язва раздира характера и личността на Тиберий. Неговите все по-нарастващи страхове се проявяват и в отношенията му към неговия племенник Германик, син на по-големия му брат Друз, женен за Агрипина — безскрупулната и енергична дъщеря на Юлия (бившата съпруга на Тиберий).