Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Не можем да бъдем абсолютно сигурни, че подобни сцени наистина са се случвали, но на фона на преминалия в самота живот на императора, те не изглеждат напълно недостоверни. След многото години, прекарани в сериозни занимания и целомъдрие, тук, в този рай, който представлява остров Капри, Тиберий може да си е позволил воайорската наслада от чувствено припомняне на преминалата младост. По онова време той е един стар самотен мъж, tristissimus hominum 27 27 най-нещастен от всички на този свят. — Б.пр. , както се изразява Плиний, който търси поне малко забрава във визуализираната чувственост и който вероятно изпитва садистична, а може би и садо-еротична наслада от актовете на мъчение и умъртвяване на жертвата. Това той вероятно подсъзнателно приема като компенсация за униженията, които според него е бил принуден да претърпи. Много е вероятно също така този вид развлечения да са просто резултат от нарастващата му сенилност, но все пак липсват достатъчно доказателства, за да можем категорично да заявим, че императорът се намира в лапите на старческото оглупяване (сенилна деменция, както се казва на медицински език).

Доверието, което той има преди към Сеян, се оказва неоправдано. След като Антония, майката на Германик, успява да изпрати на Тиберий тайно писъмце, в което го информира за подмолните амбиции на Сеян, императорът действа светкавично, за да се отърве от своя вероломен служител. Тялото на Сеян е оставено три дни на гаврите на тълпата, преди поруганите му останки да бъдат изхвърлени в река Тибър.

Но смъртта на Сеян не прави Тиберий по-популярен. След Юлия и Германик той е осъден да понесе и още една последна, може би най-тежка за него измяна: тази на Сеян. Успява да ги надживее всичките, но остава самотен със старческата си параноя, винаги готов да удари въображаемите или истинските си врагове, които са еднаква заплаха за него. Допуска или сам предизвиква безброй актове на жестокост и на несправедливост, с което внушава страх и омраза у своите съвременници. Когато Агрипина се самоубива, той съобщава без капка съжаление на Сената, че тя е имала щастието да избегне удушаването и излагането за показ на Гермонското стълбище 28 28 по което телата на екзекутираните престъпници били влачени с куки към река Тибър, за да бъдат изхвърлени. — Б.пр. за вмененото ѝ прелюбодейство с Азиний Гал. Сенаторите — сервилни и боящи се от своя господар хора — благодарят на императора за проявеното от него милосърдие и за да отпразнуват случая, гласуват за извършване на официално жертвоприношение на Юпитер. През последните години от управлението на Тиберий и най-слабият намек за някакво неодобрение от страна на императора предизвиква поредица от смъртни присъди, екзекуции и принудителни самоубийства.

На Капри компания му прави осемнадесетгодишният му племенник Гай, синът на Германик. Тъй като той е единственият оцелял потомък по мъжка линия на Юлиево-Клавдиевата династия, който избягва масовите убийства в семейството, може да се надява — заедно с Тибериевия син Тиберий Гемел, че един ден ще наследи трона на империята. Поради това той ласкае стария император и вероятно го поощрява в перверзните му удоволствия. Тиберий обаче все още е с акъла си и може добре да го прецени що за човек е. Той не го обича като всички останали. Когато Гай споменава нещо за прочутия републикански политик Сула, императорът остро му отвръща, че притежава всичките пороци на Сула и нито една от добродетелите му. И предсказва, че скоро Гай ще се отърве от Тиберий Гемел: „Ти ще убиеш него, но други ще убият теб.“

През март 37 г. сл.Хр. Тиберий се разболява в Мизен. Скоро изпада в кома и всички смятат, че това е краят му, но тъкмо придворните служители се стичат да поздравяват Гай за възкачването му на трона, Тиберий отваря очи и даже иска нещо за пиене. Тогава Макрон, управител на двореца на Гай, влиза в спалнята на стария император и го удушава със завивките. Подробностите около смъртта на Тиберий се различават в разказите, оставени от съвременниците, но изглежда твърде правдоподобно да са помогнали на стареца по-бързо да иде при предците си. При това никой не жали за неговата кончина. Гражданите на Рим, които много рядко са го виждали през последните му години, искрено го ненавиждат. „Tiberius in Tiberim“ (Тиберий в Тибър) — носят се техните викове. Същият онзи Макрон прочита пред сенаторите завещанието на покойния император, в което се заявява, че Гай и Тиберий Гемел трябва заедно да наследят властта му. Но Гай няма намерение да дели престола със своя съперник, макар той да е само едно малко момче. Сенатът услужливо гласува решение, според което старият Тиберий трябва да не е бил вече с всичкия си, когато е написал своето завещание. Повечето от другите му желания, оставени в завещанието, биват изпълнени, но преди още годината на неговата смърт да е изтекла, внукът му Тиберий Гемел вече не е между живите и Гай поема самостоятелно върховната власт в империята.