Но нека припомним, че обект на настоящото изследване е „лудостта на владетелите“ и по какъв начин тя се отразява върху съдбата на народите, над които господстват. Това е опит да бъдат наблюдавани особеностите на личности, които между другото се влияят и от атмосферата на кралския двор, заплашвани и измъчвани са от подозрения и интриги или с други думи са поставени в условия, способстващи за появата на ментален срив, особено ако владетелят е млад, незрял и безхарактерен.
Ефектът от тези психични отклонения на владетелите върху историята на техните народи се установява по-трудно. Защото както великите личности — като Александър Македонски или Наполеон — могат да променят хода на историята, същото се отнася и за политическите кризи в различни страни и времена, предизвикани от личности с много по-малък авторитет. Така например Калигула или Нерон оказват не по-малко влияние върху съдбата на Римската империя. Характерът на крал Джон пък е само едно от условията, довели до проблемите, които се струпват върху неговата глава. Смутовете по време на царуването на Едуард II поставят своя отпечатък върху личността на краля. Ричард II пък би избегнал свалянето си от власт, затвора и смъртното наказание, ако притежаваше характер, различен от този, с който е останал в историята. Умствената недостатъчност, измъчвала Хенри VI, е важен елемент от гражданските борби, известни днес под името Войната на Червената и Бялата роза. По същия начин и лудостта на неговия дядо — Шарл VI Френски, може директно да бъде свързана с хаотичната разпокъсаност, предизвикала продължителни безредици в цялото кралство. Лудостта пък на Ерик XIV Шведски се оказва решаваща не само за собствената му съдба, но и за бъдещето на страната. Душевното заболяване на Хуана, кралица на Кастилия, и на дон Карлос Испански има трайни последици за Испанската империя, което може да се каже и за лудостта на други двама испански крале — Карлос II и Фелипе V. Лудостта на Джордж III води до тежка политическа криза в Англия. Посоката на развитие, която поема датската история в края на осемнадесети век, съвсем ясно е определена от продължителното душевно страдание на крал Кристиан VII Датски.
От друга страна, менталните отклонения на редица други владетели имат съвсем незначително влияние върху развитието на техните държави. Трудно може да се приеме, че психичните отклонения на Джан Гастоне — последният Велик херцог на Тоскана от фамилията Медичи, или тези, от които страда Лудвиг II Баварски, имат съществено политическо значение за историята на техните страни. Още по-трудно е да се каже до каква степен вероятните душевни проблеми на руските царе Иван Грозни и Петър Велики са се отразили на безспорно великите им държавнически постижения с фундаментална значимост за цялата история на Русия. В това отношение, изглежда, трябва да изчакаме времето на съвременните диктатори, за да се убедим как душевната болест или старческата деградация на големите държавни вождове като психопата Сталин, умопомрачения Хитлер и дементния Мао Дзедун оставят по брутален начин своя отпечатък върху съдбата на милиони хора, а даже и на целия свят, в лицето на психопата Сталин, умопобъркания Хитлер и оглупелия от старост Мао Дзедун. Някои автори дори защитават тезата, че без наличието поне на известно предразположение към маниакалност човек не може да успее като политически водач или владетел. Дори и да не приемем тази крайна теза, личността на владетеля си остава един от най-важните фактори в историята. Или както е казал френският историк Шарл Пти-Дютайи, „La plus importante ressource de la royaute c’est le genie personnel du roi.“ („Личните качества на краля представляват най-важният ресурс на монархията.“)
Римските императори упражняват властта си върху огромна територия, простираща се от негостоприемните Британски острови и опасните граници на Рейн и Дунав до горещите брегове на Северна Африка и пустините на Близкия изток. Колкото и да са се съобразявали на думи с нормите на въображаемото конституционно управление на империята, тяхната воля винаги се смята за закон. При това властта им има свещен характер; мнозина от тях са обожествявани след смъртта им, а някои дори и приживе се ползват със статут на полубожества. Но такава неограничена еднолична власт в ръцете на един психически неуравновесен държавен глава понякога може да стигне твърде далеч и да има твърде важни последствия.
Читать дальше