Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

В края на живота си Ричард II без съмнение е страдал от лека форма на депресия. Кралица Хуана Кастилска става жертва на маниакално депресивна лудост. В тежка форма — какъвто е случаят с Хуана — това заболяване може да предизвика налудничави мисли и халюцинации. Дълбоките религиозни чувства, придружени от силно чувство за вина и страх от Божие наказание заради сторените грехове, също може да стане причина за появата на депресия, какъвто е случаят с испанския крал Фелипе V. Изпадналият в състояние на маниакална депресия човек може да се хвърли от едната крайност на дива възбуда или главозамайване в другата — на дълбоката потиснатост, изразяваща се в пълна неподвижност и апатия, както се случва по време на боледуването на Хенри VI.

По-малко тежко се отразяват на здравословното състояние някои психоневрози или нарушения в психичното равновесие на личността в диапазона от почти нормалното душевно здраве до психичните отклонения. Те могат и да не доведат до пълна лудост, но често имат много тежки и дори фатални последствия за жертвите си. При такива случаи мозъкът, макар че не функционира нормално, повече прилича на мигаща крушка, отколкото на изтощена батерия. Страдащите от подобни гранични състояния между здравето и лудостта обикновено изпитват ирационални страхове или необяснима тревожност, различни фобии или неврози, които понякога трудно се различават по своите проявления от лудостта. От такова душевно състояние, определяно от медиците като гранично по отношение на самосъзнанието на личността, се предполага, че е страдал Адолф Хитлер например, макар че това не е категорично доказано. Въпреки че осъзнаването на действителността от пациента не е много стабилно, той все пак никога не изпада в пълно умопомрачение. Подобни здравословни проблеми обикновено са предшествани от някакъв нерешим личностен конфликт между вътрешно непреодолимо желание и невъзможността то да бъде реализирано в действителност. Психичните разстройства на личността са утежняващи за онези, които заемат определени позиции, свързани с властта и поемането на отговорности. Ако някои от тях могат да бъдат напълно безобидни при обикновените хора, при държавниците и владетелите те водят до ужасяващи последствия.

След всичко казано дотук все пак остава още една трудна за изследване сива зона, в която пациентът показва признаци за отклонения в психичното състояние на личността, но това не изглежда да е резултат от умствено страдание. Тези така наречени психопати или социопати вероятно излизат извън определенията за клиничната лудост, но както лейди Каролайн Ламб 20 20 известната любовница на Байрон. — Б.пр. е казала за Байрон, „той е луд, лош и опасен за близките до него“. Такива хора може и да не страдат от някаква специфична форма на ментално заболяване и да изглеждат напълно с ума си, дори умни и много интелигентни, но дълбоко в душата си да са много объркани, а мозъкът им да не функционира напълно нормално. Психопатът е пълен егоцентрик и живее според собствените си правила или предпочитания, без да изпитва каквото и да било съчувствие към другите. В известен смисъл той се самоизолира от външния свят, не изпитва никакви чувства или усещания към него. Това често се дължи на дълбоки разочарования в детството или в юношеските години, а отхвърлянето от страна на родителите се явява най-важният етиологичен фактор в превръщането на един човек в психопат. Неговите чувства към останалите хора нито са дълбоки, нито трайни и той рядко е способен на дълбока и пълноценна сексуална връзка с противоположния пол. В такива случаи той ще прояви гъвкавост в поведението си, за да нагоди своите действия към постигане на това, което смята за своя главна цел. Ще използва правдоподобни слова, но те няма да имат нищо общо с мислите му. Такива хора са майстори в манипулиране на околните, в убеждаването им, че имат най-добри и почтени намерения. Но психопатите не са успели да преминат процеса на социализация в смисъл на интегриране с ценностите на обществото и техните мисли и чувства си остават дълбоко насочени само към тях самите. Затова такива хора не изпитват никакво чувство за вина и на тях не може да се има доверие, понеже са склонни да проявяват ненормално висока степен на агресивност или крайно безотговорно поведение с антисоциална насоченост.

Психопатът е твърде възможно да бъде амбициозен, брутален, безмилостен и склонен към насилие, но неговата сфера на действие не се ограничава само до кръга на криминално проявените лица. Такива хора могат да бъдат открити във всички прослойки на обществото. Затова и сред коронованите личности има много случаи, при които са налице някакви признаци на психопатия, макар и всъщност за тези лица да не се твърди, че са били психопати. Такива проявления са забелязани в поведението на римския император Тиберий, дон Карлос Испански, руския цар Петър Велики и неговия много по-късен наследник във властта над Русия — диктатора Йосиф Сталин. Колебанията по отношение на поставянето на диагноза се дължат на факта, че засегнатият от психопатията ум никак не е лесно да бъде идентифициран със сигурност, какво остава за хора, живели в толкова отдалечени от нас времена. Болестта на психопата „се разраства невидимо, подобно на рака — гласи едно компетентно мнение по този въпрос. — Тя засяга най-вътрешните кътчета на мозъка, а нейните корени са посадени още в детската възраст на пациента. Тя е СПИН-ът на психичните заболявания.“ (K. Magid and C. A. McKelvey, High Risk)