Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Макар че и Хитлер не може да бъде наречен луд в клиничния смисъл на думата, той дори в по-голяма степен от Мусолини се намира на ръба на умопомрачението. Психиката му, изглежда, е затормозена от стечение на различни неблагоприятни обстоятелства — нерадостно детство и млади години, интоксикация на организма вследствие от приемане на големи дози медикаменти, начален стадий на Паркинсон. Изследователят Робърт Уайт предполага, че от съвременна гледна точка много от симптомите, проявили се при Хитлер, показват гранично състояние между нормална психика и личностни отклонения. (Robert Waite, The Psychpatic Code: Adolf Hitler. New York, 1977, p. 378.) С други думи, трябва да признаем, че ключът към разгадаването на личността на Адолф Хитлер лежи в дълбоките кладенци на неговото подсъзнание.

Наред с Хитлер и Мусолини третият велик диктатор на двадесетото столетие, Йосиф Сталин, изглежда загадъчен и потаен, обгърнат в мистериозност, който много рядко се показва пред народа или се изявява в реторичното поприще. Сталин създава, „и то не само у мен — спомня си видния руски революционен деец и учен Николай Суханов, по-късно станал жертва на Сталиновите репресии 220 220 1939 г. — Б.пр. — впечатлението за нещо сиво и неясно, което от време на време едва се мержелее и после пак изчезва, като не оставя никакви следи след себе си.“ Въпреки това той се превръща в обект на култ в не по-малка степен от Мусолини или Хитлер и в това му проявление образът, който си изгражда, е на вежлив, бащински настроен човек, който пуши лулата си, силно е привързан към децата и проявява скромност във всичко. „При мисълта, че живеем в дните на най-славния, единствения и неповторим Сталин, бих искал да викам с цяло гърло, да крещя и гръмогласно да нареждам в захлас. Ти си въздухът, който дишаме, нашата кръв, нашият живот! Затова ето, вземи ги, те са твои, велики Сталин!“ — пише руският писател Алексей Толстой. (Alex de Jonge, Stalin and the Shaping of the Soviet Union. London, 1986, p. 304.)

В училище децата пеят:

Статуята на този човек, висока 16,5 метра, поставена на пиедестал от около 33 метра, е издигнат в столицата на Съветска Армения.

Подобно на Мусолини и Хитлер, Сталин умее да омагьосва и заблуждава своя народ. Като тиранин той има още по-зловеща слава, имайки предвид терорът, който налага, произволните убийства и жестоките наказания в трудовите лагери на ГУЛАГ, на които се крепи режимът му. Безкрайната върволица от неговите жертви наброява най-малко пет милиона души, ликвидирани по негова заповед. Само за един ден през декември 1938 г. той подписва 3182 смъртни присъди. Масово разпространяваният му образ се намира на светлинни години от действителността. И въпреки това претенциите му за гениалност в известен смисъл не могат да бъдат оспорени. Сталин е талантлив организатор и гениален манипулатор на масите, макар методите му да са безмилостни и брутални. На един по-ранен етап от развитието му той е истински запленен от някои идеалистични схващания в марксизма, но този идеализъм бързо е подчинен на стремежа му към властта, към потушаването на всяка критика и към налагане на всяка цена на политиката, която води.

В политическо отношение Сталин е пряк наследник на управленските методи на Иван Грозни и Петър Велики, които той много цени. В разговор с режисьора на филма за Иван Грозни — Сергей Айзенщайн, и с актьора, изпълняващ ролята на царя, Сталин хвали цар Иван като „велик и мъдър владетел, който предпазва страната от чужди влияния и се опитва да доведе докрай процеса на обединение на Русия“. (Robert H. McNeal, Stalin Man and Ruler, p. 298.) Подобно на Петър I руският диктатор гледа на себе си като на създател на нов ред в обществото, олицетворение на който е самият той. Дори и гощавките, които организира, напомнят понякога Царпетровите „заседания на пияния синод“ — пиянство и груби шеги. Сталин обича детинските елементарни шегички като например поставянето на гнили домати на столовете, на които ще седнат гостите му. Милослав Джилас си спомня как по време на един банкет на гостите е наредено да познаят каква е температурата навън под заплахата, че ще трябва да изпият по чаша водка за всеки сгрешен градус. (Robert H. McNeal, Stalin Man and Rider, p. 265.)

Както вече видяхме, в характерите на Иван Грозни и Петър Велики има елементи на психотична невроза, ако не и на нещо по-лошо, предизвикани от прекараните заболявания. Какво може да се каже по този въпрос за Сталин? На външен вид той създава впечатление на напълно нормален, макар и непривлекателен човек, който далеч не е такъв позьор като Мусолини и Хитлер, а за сметка на това се отличава с хладна пресметливост на политик, който се стреми към властта на всяка цена. Въпреки това се предполага, че той също е имал здравословни проблеми — нарушена функция на щитовидната жлеза — хипотиреоиден оток, който може би е предизвикал и известни отклонения в мисленето. (H. L’Etang, The Pathology of Leadership. London, 1969, p. 194.) Има и някои малки физически деформации: срастване на втория и третия пръст на левия му крак, а вследствие на отравяне на кръвта левият му крак е постоянно подут (поради което през 1916 г. е определен като негоден за военна служба), но почти до края на живота си не проявява признаци на умствена или физическа деградация.