Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Освен това съществуват достатъчно данни, въз основа на които може да се заключи, че през последните години на Втората световна война здравето на Хитлер системно се влошава в други аспекти от физическо естество. В последните години от живота си той проявява някои признаци на Паркинсон, което вероятно се отразява неблагоприятно и на способността му да преценява нещата. В края на войната Хитлер взема импулсивни и понякога твърде неочаквани решения, които имат катастрофални последици за военните усилия на германците. Направените електрокардиограми показват, че той може би е страдал и от „бързо прогресираща форма на коронарна атеросклероза“, както и че запушени кръвоносни съдове в областта на врата вероятно са причинявали объркване на съзнанието поради ограничения достъп на кислород до мозъка.

Сами по себе си тези симптоми, които се проявяват главно през последните години от живота му, не могат да обяснят крайностите в поведението на Хитлер — неговата параноя и мегаломания, недоверието му към мнението на другите, неговата строгост и суровост към всички извън тесния му семеен кръг и маниакалната му убеденост, че е привилегирован от съдбата да постигне целите си. Оставаме с впечатлението, че характерът на Хитлер, обуславящ и водената от него политика, се дължат най-вече на неговите личностни проблеми. В добре аргументираната си студия д-р Парк предполага, че Хитлер вероятно е бил жертва на психомоторна епилепсия, произтичаща от темпоралния лоб (слепоочния дял) на мозъка. „Личностният му профил — пише ученият — съвпада с този на страдащите от този вид психомоторни пристъпи“ и е причина за появата на безпричинен страх, на съноподобни налудничави идеи, на речеви автоматизъм, на агресивно и параноично поведение. За подобно заболяване обаче не разполагаме с данни от електроенцефалограма, а голяма част от горепосочените симптоми са типични и при други психични увреждания. (В. Е. Park, The Impact of Illness on World Leaders. Philadelphia, 1986, pp. 149–219, 343–353.)

Без съмнение униженията, на които фюрерът е подлаган като дете и в младежките си години, го карат да търси компенсации, създавайки особен свят на грандиозните фантазии. Хитлер си остава много самотен човек, който трудно намира близки приятели. Разделя се с единствения си приятел от младежките години, Аугуст Кубичек. Друг свой близък, Ернст Ром, осъжда на смърт 218 218 по време на кървава чистка, проведена през 1934 г. — Б.пр. . Подчинените му са обикновено хора под средното — било физическо, интелектуално или морално ниво: Херман Гьоринг, командващият Военновъздушните сили на Райха, е пристрастен морфинист; Щрайхер — гаулайтер и издател на нацисткия седмичен вестник, „Der Sturmer“ („Щурмовак“) е сексуално перверзен човек; а Гьобелс е с протеза на единия крак. Ева Браун, неговата близка приятелка, за която се оженва в навечерието на своето самоубийство, се оказва като гъба, която е в състояние да попие и успокои лошите му настроения (както става и когато слуша музиката на Вагнер). Тя почти не се интересува от политика и ролята ѝ се свежда до тази на любящото и вярно куче.

При своето безгранично себелюбие Хитлер, естествено, не понася някой да му противоречи. В противен случай избухва в гняв, наподобяващ яростта на полудял човек. Когато един негов гост от Швеция, Биргер Далемс, му казва, че Англия вероятно ще се обяви в защита на Полша, „говорът му започна да става все по-изопачен и цялото му поведение бе като на човек, който сякаш не е на себе си“. Генерал Гудериан, началник на германския Генерален щаб, разказва как през февруари 1945 г. видял намиращия се до него Хитлер „с бузи, зачервени от гняв, и целия треперещ… от ярост, напълно неспособен да се владее. След поредния изблик на гняв, Хитлер започна да се разхожда по килима, след това внезапно спря точно пред мен и хвърли поредното си обвинение в лицето ми. Гласът му почти достигна до крясък, очите му сякаш щяха да изхвръкнат от орбитите, а вените на слепоочията му бяха видимо изпъкнали.“ Ойген Долман, доверено лице на Химлер, си спомня как само при споменаването на заговора на Ром от 1934 г. Хитлер „подскочи като ужилен, с пяна на устата… се разкрещя, че ще налага най-страшни наказания… Гневът му продължи цели тридесет минути; хората, които бяха при него, помислиха, че е полудял.“

Хитлер, както и Мусолини, започва да възприема действителността все по-неадекватно. Така той заживява все по-често в собствения си нереален свят на илюзии и това е израз на нарушеното му душевно равновесие. Подобно на римските императори, Хитлер си присвоява статута на полубожество — „върховно олицетворение на динамичния и многолик народ“, „мистична и магнетична сила, която обединява Народ и Държава“, „въплъщение на Народния дух; и единствено чрез тази интерпретация народът може да бъде доведен до пълната си реализация“. Подобни мисли са по-скоро плод на болен мозък, на увредено съзнание, отколкото на логично мислене. Последните си дни Хитлер прекарва в отдалечения и подобен на крепост военен комплекс „Волфсшанце“ 219 219 „Вълчата бърлога“ — кодово название на главната квартира на Хитлер, на територията на днешна Полша. — Б.пр. — или в берлинския си бункер, където, докато неговият илюзорен свят се сгромолясва върху главата му, той крои планове да построи наново родния си град Линц.