Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Съвременниците му не се съмняват, че той е напълно нормален. Дъщеря му Светлана твърдо заявява, че „никой при никакви обстоятелства не бива да смята баща ѝ за невротик“. Чак след смъртта на диктатора Никита Хрушчов казва, че разсъдъкът на Сталин е „нездрав“ и „болен“ и твърди, че през последните години от живота си е бил умствено неуравновесен: „Още по време на войната Сталин вече не е съвсем добре с главата.“ (Robert H. McNeal, Stalin Man and Ruler, p. 182.) По този повод Шостакович коментира, че Сталин е умствено неуравновесен човек, добавяйки, че „в това няма нищо странно — има толкова много луди владетели; ние в Русия също си имаме няколко“. Според един от биографите му някои доказателства за такова умопомрачение се основават на сведения от Британското посолство. В тях се твърди, че когато на личния му лекар било наредено да го подложи на медицински преглед, довели няколко души, които външно приличали на диктатора, така че докторът да не познае сред тях истинския Сталин. (Alex de Jonge, Stalin and the Shaping of the Soviet Union, p. 378.) И все пак едва ли Сталин е бил луд в истинския смисъл на думата. Историята на неговия живот обаче, стремежът към властта и злоупотребите с нея оставят впечатление за анормалност, която граничи с психично увреждане. Затова не можем да не направим заключението, че случаят на Йосиф Сталин много прилича на това, което днес наричаме психопатия или социопатия.

Детството му показва как става формирането на бъдещия психопат. Той е роден през 1879 г. в жалък коптор в малкото грузинско градче Гори и получава името Йосиф Висарионович Джугашвили. По-късно неговият доверен човек Берия преобразява родната му къща в мраморно светилище. Подобно на Хитлер и Мусолини, Сталин има тежко детство; мрази баща си Висарион, обущар, който едва свързва двата края, но обожава майка си, Екатерина Геладзе. Според една често повтаряна легенда бащинството се приписва на известния руски пътешественик Николай Пржевалски, който наистина има кратка връзка с майката, но освен известна физическа прилика между Сталин и Пржевалски други доказателства за тази хипотеза няма. Що се отнася до Висарион, той е пияница, който бие жена си и сина си, и тъй като не е в състояние да упражнява занаята си, се принуждава да стане наемен работник в кожарската фабрика на Аделханов в Тифлис 221 221 днес Тбилиси. — Б.пр. . Малко по-късно е убит с нож по време на пиянска свада. Това се случва през 1890 г., когато Сталин е само на единадесет години. Макар че бие детето, майка му има амбициозни планове за неговото бъдеще. Тя е пестелива и прави всевъзможни икономии; работи като шивачка и перачка, за да събере пари и да изпрати Йосиф в църковното училище в Гори. Екатерина до края на живота си остава дълбоко вярваща християнка. Създадената по-късно сталинистка легенда разказва за топлата обич между майка и син, но доказателствата за това са неясни. Когато майка му умира, Сталин нито присъства на нейното погребение, нито позволява на гроба ѝ да бъде поставен кръст. Но без съмнение той е интелигентно момче, което благодарение на усилията на майка си (защото баща му иска да го направи фабричен работник) завършва първо църковното училище в Гори, а след това, вече петнадесетгодишен, става семинарист в Тифлис с перспективата да бъде ръкоположен за свещеник. „Колко жалко, че не стана свещеник“ — казва майка му малко преди да почине през 1936 г.

Сталин ненавижда баща си. „Ужасяващият и с нищо незаслужен бой превърна момчето в не по-малко твърд и безсърдечен човек от баща му. И понеже хората, дължащи своя авторитет на властта или на възрастта си, му напомняха за баща му, скоро у него се породи чувство за мъст спрямо всички, които стояха над него. Така още от детинство той започна да крои планове за осъществяването на намерението си за мъст и това се превърна в цел, на която беше подчинено всичко останало“ — спомня си по-късно неговият съвременник и съученик Йосиф Иремашвили. „Враждебните сили, олицетворявани от баща му, по някакъв начин се внедряват в самия него“ — пише Робърт Тъкър в книгата си, посветена на Сталин. (Robert Tucker, Stalin as Revolutionary 1879–1929. A Study in History and Personality. New York, 1973, p. 74.)

Отношението му към неговата майка е двойствено. Иримашвили пише: „Той е отдаден само на една личност — майка му.“ Сведенията за дълбоки чувства към нея обаче са твърде ограничени. Екатерина без съмнение е робски отдадена на сина си и нежните ѝ чувства към него са безгранични, но не се знае доколко той наистина ѝ отвръща със същото. От друга страна, може да се предположи, че Сталин е знаел за вярата, която майка му храни към него и това му помага да придобие самочувствие, довело до неговата твърда увереност в собствените си възможности.