Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Като повечето религиозни пророци той формулира едно просто и разбираемо послание, което прави обществено достояние в книгата си „Mein Kampf“ 216 216 „Моята борба“. — Б.пр. , от която между другото се забелязва, че фюрерът е по-опитен в говоренето, отколкото в писането. „Вярвам, че такава е била волята Божия — едно [австрийско] момче да се премести да живее в Райха 217 217 Германската империя; също — Третият райх — тъй като първият е така наречената Свещена Римска империя на германския народ, съществувала през Средновековието, а вторият — империята, създадена от Бисмарк в края на XIX в. и унищожена в края на Първата световна война от така наречената Ваймарска република. — Б.пр. и да израсне достойно за лидер на нацията — казва Хитлер през 1938 г. Подобно на Христос и аз имам дълг към своя народ.“

Корените на това послание трябва да се търсят в своеобразната каша от безкритично заимствани от философията и от историята факти, от личния му опит, натрупан през ранните му години, както и от специфичното състояние на неговия ум, което е принципно нестабилно. В основите на неговата философия лежи дълбоката му вяра в историческото предопределение на арийската раса, защото, както пише той, „кръвта е циментът на всяка цивилизация“. „Целият живот се крепи на три основни неща: — казва Хитлер на 2 април 1928 г. в Хемниц — борбата е баща на всички постижения, доблестта е заложена по рождение в кръвта, а водачеството е най-важната и най-сигурната защита.“

Изводът от тази доктрина, която завладява Хитлер до маниакалност, е, че основната пречка пред постигането на великите му проекти е зловредният заговор на еврейството, на пълното унищожаване на което той посвещава всичките си сили. „Евреинът е въплъщение на дявола и носи в себе си всяко зло.“ „Смесването на различните раси е първородният грях на човечеството.“ Той дори се тревожи, да не би да има нещо еврейско в рода си. Тези притеснения се основават на слуховете, че баща му вероятно е незаконороден син на Мария Ана Шикелгрубер — слугинчето, което може да е било прелъстено от някой член на семейство Франкенбергер, у което работи.

Възможно ли е да обясним от психологическа гледна точка състоянието на този човек, което го води до такива опасни заключения и в крайна сметка — до най-големите нещастия, които историята познава? Дали умът му не е бил засегнат от някакво органическо заболяване, което да е нарушило душевното му равновесие? Както в случая с Мусолини, съществуват предположения, подкрепени от масажиста на Хитлер — Феликс Керстен, че той страда от сифилис на нервната система, но тестът Васерман, на който фюрерът се подлага на 15 юни 1940 г., е отрицателен. Макар че проявява болезнено сексуално влечение, Хитлер, изглежда, е бил импотентен. Племенницата му, Гели, за връзката му с която се намеква, твърди, че той се възбужда от „мазохистични копрофилски перверзии“, тоест получава сексуална наслада, когато неговата партньорка дефекира или уринира върху главата му. Но тези неща, както и слуховете за сифилитичната му инфекция, не могат да бъдат потвърдени от независим източник. Не е сигурно и предположението на личния му лекар, д-р Теодор Морел, че Хитлер страда от маниакално депресивна лудост вследствие от прекарания енцефалит.

Но в случая с д-р Морел нещата стоят по друг начин. Независимо че спомените му често не са надежден източник на информация, в своите дневници лекарят отбелязва, че години наред Хитлер има стомашно-чревни оплаквания — вероятно от хроничен холицистит или от някакво заболяване на жлъчката, които предизвикват силни болки в дясната горна част на коремната кухина. (David Irving, The Secret Diaries of Hitler’s Doctor. New York, 1983.) В резултат на това фюрерът се подлага на почти вегетарианска диета и е принуден да взема таблетките, които д-р Морел му предписва. Този медик е избран за личен лекар на фюрера през 1936 г. и има репутацията на специалист по кожни и венерически болести, но в книгата си Тревор-Ропър го нарича „знахар“ и „шарлатанин“ (H. R. Trevor-Roper, The Last Days of Hitler. London, 1978). За оплакванията на Хитлер Морел му предписва лекарства, които — както в случая с президента Джон Кенеди — в крайна сметка влияят зле на цялостното му здравословно състояние. По съвет на Морел за облекчаване на стомашните газове Хитлер взема до шестнадесет от хапчетата на д-р Кьостлер, които съдържат стрихнин и атропин. Освен това Морел предписва на фюрера метамфетамини — приемани през устата и венозно, от които болките на пациента временно се облекчават и настроението му се подобрява. Предписват му и два вида много популярни по онова време таблетки с витамини, които съдържат кофеин и первитин, поръчвани в огромни количества, за да може Хитлер редовно да ги приема. Макар повечето подобни хапчета да са безвредни и да не влошават състоянието на пациентите, ефектът от натрупването на многото лекарства, които лекарят предписва на Хитлер, води при него до амфетаминово отравяне. То вероятно уврежда сериозно и нервната му система, предизвиквайки превъзбуденост и раздразнителност, безпокойство, безсъние, напрегнатост, словоохотливост, неспособност да взима правилни решения и параноя — все симптоми, които са характерни за личността и поведението на фюрера.