Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Възползвайки се от слабостта и бездействието на либералните демократични сили, Мусолини заграбва властта чрез политически машинации и терор. За цели двадесет години той се превръща в „il duce“ 213 213 „Вождът“. — Б.пр. . При това не могат да бъдат отречени неговите способности на водач, неговата интелигентност и енергичен характер, както и множеството му постижения. Но колкото повече време прекарва в позицията на неоспорим държавен глава, колкото повече расте преклонението, което той изисква и получава, толкова по-смътни стават представите му за действителността. И толкова повече се проявяват психопатичните страни на неговия характер — безмилостно изтребване на критиците на политиката му, нарастващо себелюбие, все по-голяма готовност да използва войната като средство и част от неговата философия за политиката и живота на обикновените хора. По онова време в Италия е в ход фашисткото обновление на страната, за което според Мусолини тя е предопределена още от времето на имперското си минало. На избухналата междувременно война в Етиопия се гледа само като на сбъдване на това предопределение. Следва съюз с Хитлер, който предхожда влизането на Италия във Втората световна война. Всички тези събития с нищо не подсказват, че под образа му на класически мачо психичните проблеми на неговата личност стават все по-сериозни. Две обстоятелства обаче започват да играят все по-важна роля в живота му: влошаващото се физическо здраве, което се отразява негативно върху душевното му равновесие и върху политическите му решения, както и нарастващата пропаст между идеалния образ, който гради за себе си и историческата действителност, в която е принуден да действа.

Мусолини непрестанно се опитва да прикрива влошеното си здравословно състояние, което би опетнило репутацията му. Макар да е малко вероятно, че той има увреждания на централната нервна система от сифилитична инфекция, здравето му без съмнение не е добро. Веднъж през 1925 г. повръща кръв и припада в колата си; открита е сериозна язва на стомаха и дванадесетопръстника. Четири години по-късно Мусолини се лекува след вътрешен кръвоизлив и е поставен на диета, състояща се само от течна храна и три литра мляко на ден. Здравните му проблеми, подобно на Хитлер, го принуждават да се храни умерено; въздържа се и от алкохола, и от пушенето. Когато през 1942 г. посещава Северна Африка, получава остри болки в стомашно-чревния тракт, които според лекарите са причинени от глисти и амебна дизентерия, но по-вероятно се дължат на пептична язва. В най-критичния момент от войната — през януари 1943 г. — Мусолини живее само на успокоителни и течности.

Неувереното му възприемане на действителността се изразява още по-категорично и говори за появата на проблеми в мозъка. При избухването на Втората световна война Мусолини се държи изненадващо нерешително и дори неадекватно, а страната му е крайно неподготвена за предстоящото тежко изпитание. През юли 1943 г., по време на срещата си във Фелтре с Хитлер, който го критикува за неуспешните военни операции на италианците, Дуче се опитва най-безочливо да отрича допуснатите слабости. Но поведението му е жалко, а по време на срещата на двамата диктатори съюзническите бомби се сипят над Рим. Въпреки всичко Дуче отказва да подаде оставка по молба на крал Виктор Емануил, който е разтревожен от влошеното му състояние.

След като е заменен като държавен ръководител от маршал Бадолио, Мусолини най-напред е затворен на остров Понца, а по-късно на Ла Маделена, където прекарва голяма част от времето си в четене на биографията на Христос, при което намира любопитна аналогия между положението си в момента и предателството на Юда Искариотски. Оттам е измъкнат след светкавична операция на германците, които го поставят начело на марионетно правителство под техен контрол. Но междувременно лидерските му способности са се изпарили заедно с разбитите надежди и все по-неадекватното възприемане на действителността. Здравето му временно се стабилизира и той прекарва времето си в Гарняно — курортен град на брега на езерото Гарда. Там усъвършенства немския си като превежда Вагнеровия „Пръстен на нибелунгите“; води си и записки върху Платоновата „Държава“. Чувства се безкрайно потиснат от приближаващата победа на съюзниците във войната, но не е в състояние да направи нищо за нейното предотвратяване. „Изправих се срещу света, но той се оказа твърде силен противник за мен. Презирах другите и те сега ми се отплащат със същото“ — пише Мусолини. Последният му безнадежден опит да направи нещо е присъединяването му към група германски части, които се опитват да си пробият път от Италия към Австрия. Тогава е заловен от италиански партизани в Донго край езерото Комо и набързо е екзекутиран заедно с любовницата си Клара Петачи. Мусолини не може да бъде наречен луд в клиничния смисъл на думата, но отношението му към живота го представя като психопат, подложен на все по-нарастващото влияние на един синдром, който неизбежно го отвежда в ничията земя на умопомрачените.