Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Поради невъзможността да си намери удовлетворително място в обществото той постепенно развива антисемитски чувства и става все по-голям почитател на музиката на Вагнер, както и на идеите, заложени в нея. Направо не е на себе си, след като през ноември 1906 г. гледа в Линц постановката на Вагнеровата опера „Риенци“. Приятелят му Аугуст Кубичек си спомня, че „онази вечер с Хитлер се случи нещо необикновено; сякаш някой друг се беше настанил в неговото тяло и говореше и действаше от негово име, което силно ме порази… той беше в състояние на пълен екстаз и неописуем възторг.“ От всички фактори, които оказват емоционално и интелектуално влияние върху съзнанието на Хитлер в ранните му години, Вагнеровата музика с нейната романтика, вдъхновена от немската народна митология и неопаганизма, има може би най-силно и най-трайно въздействие през целия му живот. През 1939 г. Адолф заявява на госпожа Вагнер, че денят, в който е гледал „Риенци“, поставя началото на политическата му кариера; неслучайно на всяко по-важно нацистко събрание Хитлер нарежда да звучи увертюрата на тази творба на Вагнер. Не е случайно и това, че една от най-скъпите му придобивки е едно писмо, написано от Вагнеровия покровител, крал Лудвиг II Баварски.

Подобно на Мусолини, бъдещият фюрер е спасен от живота на трайна деградация от избухването на Първата световна война. По онова време той се намира в Мюнхен и веднага постъпва в редовете на армията. Войната му предоставя възможност да служи — функция и цел, която мирното време не успява да му предложи. „За мен това време представляваше избавление от тягостните чувства, които ме съпътстваха през младите ми години“ — пише Хитлер. Другарите му го смятат за твърде сериозен и лишен от чувство за хумор, но при все това той проявява смелост и съвсем сам залавя четирима французи. Макар че не получава офицерско звание и в края на войната е — пак като Мусолини — само най-обикновен ефрейтор, той два пъти е награден с Железния кръст за храброст. След обявяване на примирието през ноември 1918 г., с живота, който има смисъл и цел, е свършено и Хитлер е много потиснат. „Не бях плакал от деня, в който стоях пред гроба на майка си“ — спомня си бъдещият фюрер.

Годините непосредствено след края на войната в една страна, претърпяла поражение и понасяща несправедливо тежките условия на Версайския мирен договор, години на трагична икономическа криза, безработица и галопираща инфлация, предоставят на Хитлер възможността да влезе в политиката. Той отдава поражението на Германия — този „нож в гърба“, както той го нарича — не толкова на генералите, колкото на политиците и на егоистичните групови интереси на хора, според него предимно от еврейски произход. През ноември 1923 г. националсоциалистите правят неуспешен опит да завземат властта със сила. Въпреки че така нареченият „Бирен пуч“ се проваля, той дава на Хитлер ореола на мъченик, макар да излежава само девет месеца от петте години затвор, на които е осъден 215 215 при доста лек режим. — Б.пр. , както и възможност да направи своите цели публично достояние. Десет години по-късно той вече е безспорният лидер на Националсоциалистическата партия, унищожавайки всичките си политически противници било с честни, било с непочтени средства. Най-накрая е назначен от престарелия и оглупял германски президент Фон Хинденбург за канцлер и фюрер на Германия.

Стремителното му издигане във властта може да се обясни само на фона на политическата и икономическата криза, която довежда страната до безнадеждно състояние. Хитлер връща на нацията загубеното ѝ самоуважение и надеждата за просперитет. Злините, които представляват антисемитизмът и появилите се по-късно ужасни концентрационни лагери, са прикривани от погледа на благодарното общество или отиват в забвение. Дори избухването на Втората световна война е представено от най-ревностните му привърженици като натрапено със сила на германския народ. В ранните му години във властта Хитлер е по-отзивчив към политическите и социалните искания на нацията, но дори и от пръв поглед неговата хипнотизираща власт над хората изглежда смущаваща, ако не и трудно обяснима. Отговорът на загадката, свързана с неговия успех, се намира преди всичко в основните психологически нагласи на Хитлер и в евангелските послания, съдържащи се в тях. Освен това той е отличен артист, който режисира театралните си политически изяви пред масите с опитна ръка, експлоатирайки впечатляващата помпозност на церемонии, близки до религиозните, с помощта на които хипнотизира своята публика. Ролята си на своеобразен месия той изтъква посредством блясъка и ефектите, знамената, музиката и униформите, характерни за един обаятелен езически водач. Хитлер добре умее да преценява настроенията на присъстващите и да ги подтиква към възторжен отклик на това, което им представя.