Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

„Той е нещастен от факта, че не може да убеди никого, включително себе си, че е по-велик от всички други, и тази неудовлетвореност е може би единственото човешко чувство у него. Но това, което не е известно и е твърде дяволска работа, е, че поради своето нещастие той не може да не отмъщава на хората и особено на тези, които в някакво отношение го превъзхождат или са по-добри от него… той е тесногръд, зловреден човек — по-скоро не човек, а дявол.“ (Robert Tucker, Stalin as Revolutionary 1879–1929. A Study in History and Personality, pp. 424–425.)

Сравнявайки Сталин с Ленин, бившият личен секретар на Йосиф Висарионович, Борис Базанов 222 222 избягал през 1928 г. на Запад и издал спомените си «Заедно със Сталин в Кремъл». — Б.пр. , заявява: „и двамата притежаваха маниакална жажда за власт, но Сталин, изглежда, се е стремял към нея, за да я използва подобно на Чингиз хан, без да се терзае от съмнения от сорта «За какво би послужила подобна неограничена власт?» (Alex de Jonge, Stalin and the Shaping of the Soviet Union, p. 104.)

Още в самото начало на Руската революция болшевишките лидери Ленин и Троцки превръщат терора в средство за водене на политика, насочена както към овладяването, така и към запазването на властта. В този аспект управлението на Сталин се различава от тяхното само в степента на наложения терор по време на безмилостните чистки на предполагаемите му противници, на кулаците, на Църквата, както и на най-близките му съратници. «Като си спомням приятелите си, всичко, което виждам, са трупове — планини от безжизнени тела» — пише Шостакович. Такива патологични мащаби придобива разправата на Сталин с всички, които застават или се предполага, че биха застанали на пътя му. Те са изпращани в трудови лагери, управлявани от зловещия ГУЛАГ 223 223 Главно управление на трудово-изправителните лагери, създадено по времето на Ленин и обхващащо при Сталин около 500 лагера, в които загиват над 3 милиона души; Хитлер заимства модела за създаването на концентрационните лагери по време на Втората световна война. — Б.пр. , или просто са изтезавани и разстрелвани. Така че още през 30-те години на XX в. се появяват съмнения дали Сталин е напълно нормален. Професор Макнийл твърди, че «при наличните данни е трудно да се докаже, че Сталин е умопомрачен още в края на 30-те години, но е трудно и да се приеме, че психичното му състояние през 1937 г. например е напълно нормално.» (Robert H. McNeal, Stalin Man and Ruler, p. 183.)

Връщайки Русия към самоизолация, Сталин на практика съсипва нейната икономика и допринася за развитието на болшевишкия империализъм, проявил се в заграбването на балтийските държави например, както и в задушаването на всяка демократична мисъл, което продължава чак до перестройката през 90-те години на XX в. По ирония на съдбата и поради фаталната грешка на Хитлер, Руско-германският съюз 224 224 сключен през 1939 г. и известен като «Пакта Рибентроп-Молотов» по имената на тогавашните външни министри на двете страни. — Б.пр. се разпада и Сталин става съюзник на Рузвелт и Чърчил, които непрестанно заблуждава и надхитря. Дори безспорните лидерски качества, които Йосиф Висарионович показва по време на Втората световна война, както и жертвите, които руският народ е готов да даде, за да спре германското нашествие, не могат да заличат смъртоносната болест, с която Сталин заразява своята страна.

Тесногръд и жесток, той е маниакално подозрителен и постоянно се страхува от заговори за убийството му Храната, която яде, първо се опитва от прислугата му; чаят, който пие, се взема преди варенето от запечатани пакетчета, достъп до които има само един, специално определен за целта прислужник. Дори въздухът на кремълското му жилище се изследва за отровни съставки.

Сталин си остава човек без истински приятели, неспособен да полага грижи за другите; човек, който никога не е бил обект на истинска любов, но който също е лишен от нежни чувства. Говори се, че изпитвал някаква привързаност към първата си жена Екатерина Сванидзе, за която се жени през 1902 г. и която умира при раждането на техния син, но се знае със сигурност, че той я бие. Чуват го да казва на нейното погребение: «Това същество беше единственото, което размекваше твърдото ми сърце. С нейната смърт умряха и всичките ми топли чувства, които съм изпитвал към хората.» Според един от английските биографи на Сталин — Алекс де Джонг, «той е душевно осакатен човек извън света на чувствата поради своя недъг — което отваря широко вратите за неговите способности да върши зло и да изпитва омраза.» (Alex de Jonge, Stalin and the Shaping of the Soviet Union, p. 74.)