Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Малкото, което знаем за училищните му години, ни го представя като саможив и побойник. По думите на Иремашвили Сталин е „неуравновесен човек без задръжки, когато е решил да постигне нещо. Обича природата, но не и живите същества. Не изпитва съчувствие нито към хората, нито към животните. Дори още като дете се отнася с презрение към радостите и скърбите на съучениците си. Никога не съм го виждал да се усмихва.“ „Като дете и юноша — добавя същият автор — той беше добър приятел на тези, които се подчиняваха на нетърпящата му възражение воля.“ Още от младини Сталин започва да се самоидеализира и да се идентифицира с безстрашни герои от художествената литература, за които много обича да чете — например за храбрия бунтовник Коба, който за собствените си грешки отмъщава на враговете си, както го описва в романтичната си повест известният грузински писател Александър Казбеги, „Отцеубийца“. За известно време Йосиф Висарионович използва прякора Коба.

В семинарията младежът се слави с хубавия си глас и редовното посещаване на църковните служби. Въпреки това престоят му там не оказва никакво съществено въздействие върху по-нататъшния му живот. Строгият режим в учебното заведение само засилва растящия му антиклерикализъм. В доклада на един училищен инспектор се казва: „Той няколко пъти възразява на инспекторите. Ученикът Джугашвили е груб и непочтителен към хората с авторитет и власт и упорито не се покланя на един от учителите.“ Постепенно Йосиф губи интерес към заниманията в семинарията и нехае за ученическите си задължения, все по-силно привлечен от радикалната политическа пропаганда. По късно той твърди, че затова е изгонен от семинарията през 1899 г., но по-вероятната причина е, че не се явява на някакъв изпит. Въпреки това, изглежда, формата на семинаристкото обучение, основаващо се на строго индоктриниране на учениците, задължени механично да зазубрят материала, оказва силно влияние върху Сталин, който по същия начин усвоява и по-късно интерпретира марксизма.

От детството у него остава едно дълбоко негодувание не само срещу всеки авторитет, но и въобще към средата, в която е принуден да расте. Той е грузинец по рождение и така и не загубва напълно грузинския си акцент, когато говори руски. Въпреки това вероятно заради някакво подсъзнателно желание за мъст към родната страна, която го е лишила от топлина и грижи, Сталин не изпитва симпатия към Грузия и брутално потушава през 1921 г. избухналото там националистическо въстание. Комплексът му за малоценност може би се подсилва и от собствената му непривлекателност — той е нисък (ръстът му не надминава 1,62 м.), а лицето му е набраздено от сипаница. Според един от днешните изследователи на Сталин:

„Неговото поведение по-късно отразява някакво подсъзнателно и ирационално желание да потиска тревогите си заради болезнения си нарцисизъм, породен от крещящото несходство в отношенията с бруталния му баща и фанатично преданата му майка, което прави вътрешния конфликт на личността му неизбежен… Той обожава себе си и същевременно се ненавижда. Първото намира израз в нарцистичния култ към неговата личност. Второто се проявява в установения от него режим на терор, при който омразата към себе си се обръща навън, особено към лица, които напомнят с нещо за собствената му латентна хомосексуалност.“ (Daniel Rancour-Lafferiere, The Mind of Stalin. A Psychoanalystic Study. Ann Arbor, 1988, pp. 118–119.)

Цитираният по-горе учен, както става ясно, предполага, че Сталин е изпитвал хомосексуално влечение към Хитлер — неговият „любим“ агресор. Освен това е възможно диктаторът да е имал сексуална връзка и с един от телохранителите си, но това са само предположения, които засега не могат да бъдат доказани. Но колкото и спекулативни и пресилени да изглеждат подобни обяснения, все пак отношението, което вождът по-късно има към своите колеги във властта, със сигурност се дължи не толкова на неговото преминаване на марксистки позиции, колкото на преживяното в детските и младежките му години.

Издигането на Сталин от обикновен радикален агитатор и политически затворник до секретар на партията и така в негласен държавен глава в навечерието на Лениновата смърт, е въпрос, с който се занимават историците. Веднъж взел властта в свои ръце — тази власт, на която той вероятно е гледал като на компенсация за лишенията в ранните му години, Сталин се проявява като безчувствен, самовлюбен, жесток и самодоволен политик, който грубо смазва противниците си. По този повод видният деец на партията Бухарин коментира: