Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Биографиите на диктаторите през двадесетото столетие бяха използвани като обобщение — в най-общия смисъл на думата — на темата на тази книга: как психически неуравновесените личности, натоварени с върховна власт, могат да вземат решения и да провеждат политика, която да се отрази (често твърде пагубно) върху живота на милиони техни сънародници. Последствията от действията на Хитлер или на Сталин — да оставим настрана другите злодеи на нашето време като Мао Дзедун или аятолах Хомейни например — са наистина неизмерими.

Въпреки че стана модно историческото развитие да се обяснява единствено от гледна точка на социалните движения и имперсоналните сили, историкът поема голям риск, ако не отчете ролята на личността в историята. Дори водачът да е само изразител на стремежите на едно социално движение, което го е издигнало на власт, силата, с която той или тя разполага във всеки момент, може до голяма степен решително да повлияе, а даже и да промени хода на историята. Вече доказахме как подобни решения понякога са резултат не толкова от осъществени политически идеи, колкото от лични предпочитания и стремежи, които в отделни случаи могат да бъдат моделирани от физическо заболяване или умствена неуравновесеност.

Може би още по-смущаваща, както вече посочихме, е лекотата, с която обикновените хора могат да бъдат измамени и манипулирани, за да дадат своята екзалтирана подкрепа на много опасни каузи, скрити зад някакъв патриотичен, религиозен или друг идеологически параван. За съжаление няма никакви гаранции, че в един момент от бъдещото ни историческо развитие тълпите няма отново истерично да приветстват поредния откачен диктатор или политик с помрачено съзнание, обявил се за спасител на своята нация от сполетелите я злини.

«Луд свят! Луди крале! Лудо творение!» — както казва незаконороденият син 227 227 на Робърт Фолкънбридж. — Б.пр. от Шекспировата драма «Крал Джон». Нима няма да се поучим от досегашната история на човечеството? Макар лудите крале и кралици вече да са се превърнали в бледи призраци, оттеглили се в отдавна забравени времена, проблемите, преследвали техните неуравновесени личности и отчасти допринесли за психическата им нестабилност, още не са изчезнали напълно.

Все още около нас се носи миризмата на барут, а и на доста по-неприятни неща от нажежената атмосфера в международните отношения; все още немалко луди политици парадират със своите мании и амбиции, прикрити с алтруизъм и патриотизъм; все още има диктатори, които упражняват огромна власт и се крепят на постовете си поради страха, който внушават, и по волята на хората, които омагьосват с демагогията си. Неприкритият и брутален поради тоталното си безсмислие тероризъм браздеше земята на Северна Ирландия и процъфтяващите някога градове на Ливан, Босна и безброй други места. Ако неуместният религиозен ентусиазъм, макар и все още зловредно активен в някои краища на ислямския свят, се е превърнал вече в умираща кауза, други цели — социални и политически, могат да провокират ирационални обществени реакции. Във време, в което би следвало да проявяваме толерантност, продължава почти винаги неоправданото преследване на малцинствата, независимо дали става дума за цветнокожи, хомосексуалисти, евреи, или за всеки, който се различава от общоприетите норми на поведение. Хората все още говорят за война сякаш са полудели или са забравили миналото, което неведнъж показва пълното безсмислие на човешките жертви, които взима войната.

Кога най-сетне ще проумеем всичко това? «Да можеха хората да се учат от историята, какви уроци щяха да открият в нея!» — възкликва още през 1831 г. големият английски поет-романтик Самюъл Колридж. — Но амбициите и партийните пристрастия заслепяват и светлината, която ни дава натрупаният опит, е като фенер на кърмата, хвърлящ отблясъци по вълните зад нас!“ Стряскащо е наистина, че през 1993 г. хората бяха готови да приемат и да приветстват лесните обещания на своите лидери със същата доверчивост, както в ранните години на Римската империя. Може би защото често пъти не могат да разберат истинските си интереси или ако пък ги знаят, са безпомощни да ги осъществят на практика. „Светът е полудял, господа!“ — това е красноречивото заглавие на една от най-известните комедии на английския драматург Томас Мидълтън 228 228 Съвременник на Шекспир. — Б.пр. .

Но нека не завършваме с песимистичен тон. Изглежда, хората често са увлечени от хода на историята, който не могат да контролират, и стават жертва не толкова на божествено предопределение, колкото на земната си орис. Настоящото изследване обаче показва, че отделната личност на практика може да играе важна роля във формирането и насочването на историческите процеси. Днес всеки буден и образован човек има поне възможността да подложи на съмнение измамния идеализъм на самовлюбените политици, които независимо от ораторския си талант са негодни да носят политическа отговорност.