Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

В 6 часа и 45 минути вечерта на 12 юни 1886 г. двамата излизат да се поразходят край брега на езерото. Те вероятно са представлявали любопитна гледка — огромният крал и дребничкият лекар до него. Когато до осем часа не се връщат, е сформиран екип за тяхното издирване. Пада мрак и започва да вали. Към десет часа в плитките крайбрежни води на езерото откриват сакото и палтото на краля, както и чадъра му, захвърлен наблизо. Мъртвото тяло на Лудвиг лежи по очи във водата. Часовникът му е спрял на 6 часа и 45 минути. Малко по-нататък в езерото плува и трупът на Фон Гуден.

Какво точно се е случило така и ще остане в тайна. Тази история, която е обсъждана безкрайно, прилича на детективска загадка. Защо сакото, палтото и чадърът на краля са били хвърлени настрани? Привържениците на Лудвиг, които не искат да приемат, че става дума за самоубийство, смятат, че кралят може да е бил убит случайно или дори нарочно. Други предполагат, че Лудвиг не е бил удавен от лекаря, а е бил упоен с хлороформ, който Фон Гуден е носел, за да успокоява евентуалните пристъпи на превъзбуда на своя пациент. При възникналата схватка кралят е умрял, а лекарят е получил сърдечен удар. Но тъй като кралят е бил и по-младият, и по-силният от двамата, този сценарий едва ли е възможен.

Вероятно, когато е потеглял на разходка с лекаря, кралят е имал вече план за бягство. Но единственото доказателство за подобен план, както вече е било отбелязвано, е лодката, която се е движела нагоре-надолу из езерото без ясна цел в дъждовното време, както и следите от колела на карета, напуснала пределите на замъка. Много по-вероятно е кралят, чийто ум е бил помрачен, в някакъв момент да е захвърлил чадъра си, да е съблякъл палтото и сакото си и да се е хвърлил във водите на езерото, за да се самоубие. Фон Гуден се е опитал да го спаси, но при възникналата схватка Лудвиг е надделял и двамата са се удавили. Телата им постепенно са изплували към крайбрежните плитчини, където са били открити. Не трябва да се забравя, че мисълта за самоубийство се върти в главата на краля през последните дни от живота му. Независимо че се обсъжда и възможността за лечение на неговото заболяване, знаейки каква съдба сполита брат му Ото, кралят вижда бъдещето си непоносимо и безрадостно.

И така, след изпълнението на официалния реквием в негова памет, тленните останки на крал Лудвиг II са погребани тържествено на 19 юни 1886 г. в криптата на църквата „Санкт Михаел“. По-късно урната със сърцето му е пренесена заедно с други реликви от древната му владетелска фамилия в оброчния параклис на Алт-Отинг.

Накрая можем да се запитаме дали необикновеният начин на живот и обърканото съзнание на Лудвиг имат отражение върху германската история. Ако той е проявявал малко повече интерес към политиката и е бил малко по-способен държавник, историята на Бавария би имала друго развитие и плановете на Бисмарк за обединението на Германия не биха се реализирали толкова гладко. Но дори и да е бил по-нормален в поведението си като монарх, едва ли Лудвиг би могъл да се изправи срещу Бисмарк. Това, което Австрия не успява да постигне, едва ли би се удало на Бавария, дори и при по-силно управление. Лудвиг е бил обречен — било то при здрав разум или не — да бъде само фигурант в политиката. След като психичните проблеми започват да вземат връх в живота му, той сякаш се преселва в една утопична страна, все по-далеч от неговото кралство. Но тъй като е крал с неограничена монархическа власт той успява да насели двора си с лицемерни нищожества, да строи фантасмагоричните си замъци за сметка на баварската хазна и да избутва от полезрението си тежката политическа действителност на своето време. В търсенето на Свещения Граал на своето въображение Лудвиг докрай се жертва в името на своите илюзии, които все повече и повече завладяват помраченото му съзнание.

Той не е последният крал от дългата династична линия на фамилията Вителсбах, защото по ирония на съдбата е наследен на престола от умопомрачения си от доста време по-малък брат Ото, който остава суверен на страната, поне формално, чак до 1913 г., когато е детрониран от братовчед си Лудвиг III — последният баварски монарх. В много отношения обаче въпреки своята лудост Лудвиг II е без съмнение най-трагичният и може би най-съзидателен потомък на своя старинен род.

Във времето на монархиите личността и здравето на владетеля е от жизненоважно значение за неговия народ, защото от това що за човек е той и до каква степен решенията, които взема, засягат политическото развитие на страната, както и от способността му да взема такива решения, зависи доколко добре или зле ще живеят поданиците му. Във времето на демокрацията, или по-точно казано на полурепубликанското управление, в което абсолютната монархия вече не съществува, а конституционните монарси упражняват много ограничена власт, този проблем би трябвало да не е от голямо значение. И макар че Великобритания, Холандия, Белгия, Испания, скандинавските страни и Япония все още са монархии, кралската власт при тях се е превърнала в бледа сянка на онова, което е била някога. Факторът наследственост, който е толкова съществен по времето, когато представителите на европейските династични родове сключват бракове с близки свои роднини, вече не е от значение.