Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Медицинският доклад, депозиран от Гуден, е използван като документ в подкрепа на действията по свалянето на Лудвиг от власт. В текста с дата 8 юни 1886 г., се обявява, че кралят се намира „в много напреднала фаза на лудост“, която е нелечима, и това го прави „неспособен да упражнява държавната власт… през останалата част от неговия живот“. Странното в случая е, че такова категорично решение се приема без никаква лична среща с болния. „Умствените способности на Негово величество, заявява медицинската комисия, състояща се от трима лекари, са толкова увредени, че той не е в състояние да прави каквито и да било преценки, и мисленето му е в пълно противоречие с действителността… Завладян от илюзията, че притежава абсолютна и неограничена власт и превърнал се в самотен човек заради своята самоизолация, той стои подобно на слепец, останал без придружител, на ръба на дълбока пропаст.“ (C. Macintosh, The Swan King: Ludwig II of Bavaria, p. 185–186.)

Но как да информират „слепеца“ за произнесената присъда? На 9 юни специално сформираната за случая комисия, оглавявана от д-р фон Гуден и неговия асистент и придружавана от група санитари, заминава за „Нойшванщайн“.

В един часа сутринта граф Холнщайн, който е определен за един от двамата правни защитници на краля, забелязва, че кралският кочияш Фриц Остерхолцер впряга конете в кралската колесница. Изплашен, че Лудвиг може да избяга, Холнщайн заповядва на кочияша да преустанови това, което прави, и го информира, че страната се управлява вече от принц Луитполд. Като верен слуга на краля Остерхолцер незабавно се отправя към замъка, за да информира своя господар, когото заварва да крачи напред-назад в Залата на певците и да рецитира стихове от Шилер. Веднага щом научава какво се е случило, Лудвиг заповядва да залостят вратите на крепостта, а кралската охрана да бъде подсилена с полицейски части от намиращия се наблизо град Фюсен.

Така, когато през онзи влажен и хладен летен следобед членовете на комисията пристигат в замъка, те намират вратите му затворени и не са допуснати да влязат. Докато седят опечалени по каретите си, в замъка пристига една обожателка на краля, баронеса Спера фон Трухес, която от време на време посещава психиатрични клиники. Тя съветва Лудвиг да замине за Мюнхен, но той отказва. Баронесата е още в замъка (необходими са цели седем часа, за да я убедят да си тръгне), когато членовете на комисията решават да се върнат в селището Хоеншвангау, където по заповед на краля са арестувани от местните полицейски власти. Задържани са в постройката при градските порти и имат неудоволствието да научат, че Лудвиг е наредил да бъдат ослепени, бити с камшик и оставени да умрат от глад. Секретарят на комисията успява да се измъкне и да стигне до Мюнхен, където алармира правителството за неблагоприятния развой на събитията. Министрите нареждат членовете на комисията веднага да бъдат пуснати на свобода и издават прокламация, с която утвърждават кандидатурата на принц Луитполд за регент на страната.

Ако е бил по-добре запознат с опасността, в която се намира, Лудвиг вероятно е можел да се спаси, но той остава нерешителен и бездеен. Отказва да се завърне и в Мюнхен, където все още има верни поддръжници. Замисля да се самоубие, но адютантът му отказва да иде до някоя аптека, за да поръча необходимата отрова.

В полунощ на 11 юни д-р фон Гуден отново се появява пред вратите на замъка, придружен от своя асистент, петима санитари и полицейска част. Страхуващи се от евентуално самоубийство, тъй като се носят слухове, че кралят възнамерява да се хвърли от кулата на замъка, групата причаква Лудвиг, когато той излиза от стаята си на път за стълбището, което отвежда към покрива на кулата. Кралят е отведен обратно до спалнята. „Как можете да ме обявявате за луд, след като не сте ме прегледали?“ Лудвиг не престава да задава този въпрос на Фон Гуден. Но лекарят го съпровожда, както му е наредено, до друга кралска резиденция — тази в Берг, където пристигат по обяд на 12 юни, събота.

Решено е Лудвиг да бъде интерниран именно тук — в Берг, намиращ се край водите на езерото Щарнберг. Резиденцията му е така добре подготвена за тази цел, че е практически невъзможно да се измъкне оттам. Външно кралят изглежда спокоен. Фон Гуден, който смята, че към пациентите му трябва да се отнасят със симпатия, разрешава на Лудвиг максималната възможна свобода и му позволява да се разхожда сутрин, следван, разбира се, на дискретно разстояние от неговите санитари. Ако иска да излезе и надвечер, това може да стане само в компанията на лекаря. Когато негови колеги медици изразяват опасения, че подобен подход не е най-разумното нещо, Фон Гуден отхвърля упреците им с усмивка.