Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Малко след като строителството на „Нойшванщайн“ вече е започнало, Лудвиг замисля да издигне друг кралски замък, който да се различава по функции и външен вид — „Линдерхоф“. Това е своеобразно отдаване на почит към неговия герой, краля на Франция Луи XIV, на когото се опитва да подражава като покровител на изкуствата, а понякога имитира облеклото и походката му и разговаря на френски с въображаемите си гости. На 7 януари 1869 г. Лудвиг пише на бившата си гувернантка, баронеса Леонрод:

„Край Линдерхоф, недалеч от Етал, възнамерявам да построя малък дворец с градини в ренесансов стил. Комплексът трябва да е пропит с великолепието и впечатляващото величие на кралския дворец във Версай. Ох, колко е важно човек да си осигури такива поетични местенца за отдих, където да забрави за малко ужасното време, в което живеем.“ (D. Chapman-Huston, Bavarian Fantasy, pp. 147.)

„Линдерхоф“ наистина е малък дворец в бароков стил, облицован с дялан камък и богат на декоративни елементи — пищни, ярки и очарователни, излъчващи екстравагантността на сватбена торта. Над камината е монтирана мраморната композиция „Обожествяването на френския крал Луи XIV“. В градините са пръснати някои доста скъпи прищевки: ловна хижа, в която Лудвиг и неговите приятели пият медовина, облечени в мечи кожи; павилион в ориенталски стил; изкуствена пещера, в която цветен калейдоскоп облива изкуствен водопад с постоянно променящи се цветни лъчи като в старите дискотеки, и езерце с изкуствени вълни, предизвиквани чрез специален механизъм.

Най-разточителен е дворецът „Херенхимзее“, разположен на остров Херен в най-голямото баварско езеро — Химзее. Подобно на „Линдерхоф“ неговото проектиране е вдъхновено по-скоро от дворците на Луи XIV, отколкото от „Песен за нибелунгите“, и представлява хоризонтално разгъната постройка с необикновена красота, която съзнателно наподобява двореца във Версай. Огледалната му галерия дори надминава оригинала по дължина с тридесет метра. „Херенхимзее“ обаче остава недовършен отчасти заради това, че е замислен като скелетна конструкция, и отчасти поради недостиг на средства. Основният камък е положен на 21 май 1878 г., но кралят успява да прекара там само някакви си девет дни между 7 и 16 септември 1885 г.

Лудвиг замисля да реставрира или да построи и други сгради и всички те са или екзотични, или имат символично значение, но повечето от тях остават само проекти на чертожната дъска или в богатото му въображение. Сред тях замъкът „Фалкенщайн“ щеше да бъде най-внушителен, ако беше построен. Проектиран е като дворец от готическа приказка, подобно на „Нойшванзее“, и е трябвало да представлява нещо като кралски Дисниленд с островърхи кули и купички, извисяващ се на планински връх с изглед във всички посоки — апотеоз на въображаемата страна, където кралят все по-често пребивава.

Всички тези начинания на пръв поглед представят Лудвиг като един от най-големите ексцентрици на света — непоправим романтик, който се опитва да даде концентриран израз на своите фантазии, които при неговото положение и материални възможности е напълно в състояние да осъществи. Но зад тази фасада могат да бъдат открити много по-опасни тенденции, които разкриват трайната дезинтеграция на личността му.

С отслабването на умствените му способности кралят става все по-капризен. На думи той се възхищава от идеалите на демократично настроените монарси, но понякога се държи като истински деспот. Често издава заповеди за налагане на абсурдни наказания на прислугата си, които така и не се привеждат в изпълнение. Така например на слугите се забранява да го гледат в очите, когато им говори, а когато личният му прислужник Майер не се подчинява на тази заповед, му е заповядано да носи черна маска на лицето.

Има предположения, че Лудвиг е страдал от заболяване на мозъка, предизвикано от сифилис. За баща му, починал от тифус, се говори, че като млад се е заразил със сифилис в Унгария, но сведенията, въз основа на които се правят тези предположения, са оскъдни. Доколко безразборни са били сексуалните контакти в живота на Лудвиг не се знае и макар заразяването със сифилис да е било възможно, все пак е малко вероятно.

Следователно трябва да се търсят наследствени причини за това, че при определени обстоятелства той загубва психичното си равновесие. Сред предците на неговата майка са лудият принц Лудвиг IX Хесенско-Дармщатски, който умира през 1790 г., и дъщеря му Каролина, която страда от халюцинации. Лелята на Лудвиг по бащина линия, принцеса Александра, се налага да бъде затворена в психиатрична клиника, след като си внушава, че е глътнала стъклено пиано. Още по-уместно е да се напомни, че по-малкият брат на краля, Ото, полудява напълно. На 6 януари 1871 г. Лудвиг пише на баронеса Леонрод: