Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Въпреки дълбоката им привързаност отношенията между краля и Вагнер не са лишени от търкания, защото композиторът понякога е неискрен и даже непочтен, а Лудвиг е прекалено настоятелен и темпераментен. При все това те продължават да си пишат, като използват патетични изрази. „Единствени мой, свети мой!“ — са думите на краля след първото представление на „Тристан“, състояло се на 10 юни 1865 г. „Преизпълнен съм с щастие! Съвършено! Така съм завладян от изпитаното удоволствие, че ми се иска да потъна… да се потопя в неосъзнатата, върховна наслада. Божествена работа! Вечна истина, надминаваща пределите на този свят.“ (C. Macintosh, The Swan King: Ludwig ІІ of Bavaria, p. 60.) На 21 юни Лудвиг пише от алпийското си убежище:

„Дневната светлина отдавна потъна и се скри зад високата верига от планински върхове; в дълбоките долини настана мир и спокойствие и само звукът на звънците от стадата с крави достига до моето сладостно усамотение. Вечерницата изпраща отдалече нежната си светлина и сочи пътя на странника, който напуска долината, и тази картина пак ми напомня за теб, драги мой, и за твоите божествени творби. Там, в далечината, в самия край на долината, от тъмнозеленото на боровата гора се издига силуетът на църквата в Етал. Разказват, че император Лудвиг Баварски [император на Свещената Римска империя от началото на четиринадесетото столетие] построил тази църква, наподобявайки плана на Храма на Свещения Граал в Монсалват. Оттам в съзнанието ми отново изникват образите на Лоенгрин и на Парсифал — героя на бъдещето, който търси спасение в името на истината. Душата ми копнее и жадува за такива дела, които биха възродили за нас тези духове от миналото.“ (C. Macintosh, The Swan King: Ludwig II of Bavaria, p. 61.)

„Копнея за теб — пише Лудвиг на Вагнер на 21 август същата година — и само когато си спомням за теб, драги мой, и за творбите ти, съм наистина щастлив… Как си сега там, горе, в прекрасните гористи висоти? Скъпи мой, моля те да ме дариш с някаква молба. Разкажи ми за твоите планове относно «Победителите» 192 192 драма от Вагнер, нереализиран проект. — Б.пр. и «Парсифал»! Копнея да науча нещо за това. Моля те да утолиш тази изгаряща ме жажда! О, колко нищожен е светът! Колко окаяни и низки са повечето хора! Техният живот се върти в тесния кръг на ежедневните баналности. Ох, да можех да загърбя този свят!“ (C. Macintosh, The Swan King: Ludwig II of Bavaria, p. 62.)

Кралят изглежда напълно обсебен от своето протеже. Докато Вагнер, вдъхновен от молбата на краля, започва да пише либретото на „Парсифал“, Лудвиг напълно се оттегля от обществените изяви, отказвайки например да присъства на официалните приеми под предлог, че не се чувства добре, но в същото време продължава да ходи на театър. След едно представление на Шилеровия „Вилхелм Тел“, кралят специално отива на Люцернското езеро, за да се разходи по местата, където се развива действието на драмата, и очевидно се идентифицира с главния герой. Пътува инкогнито, но, разбира се, скоро е разпознат.

Вагнер прекарва известно време с Лудвиг в замъка „Хоеншвангау“, наричайки го „Замъка на Граала“, който е „защитен от възвишената любов на Парсифал“. За краля Вагнер пише: „Той е това, което съм аз в едно по-ново, по-младо, по-привлекателно превъплъщение: целият аз, само дето е надарен с красота и могъщество.“ Двамата предприемат пътуване из Тирол и на 14 август кралят пише на Козима, като все още наивно не подозира, че тя е любовница на композитора (въпреки че второто име на незаконната дъщеря на Вагнер е Лодовика по името на владетеля):

„Нека тържествено се закълнем, че ще направим всичко по силите си, за да запазим спокойствието, което Вагнер си е извоювал, да го освободим от грижи и да поемаме, когато е възможно, всяко негово огорчение; да го обичаме, да го обичаме с цялата любов, която Бог е вдъхнал в човешката душа! О, той е така богоподобен! Моето призвание е да живея за него и да страдам за него, ако това е необходимо за пълното му избавление!“ (Ernest Newman, The Life of Richard Wagner, vol. III, p. 456.)

Тези силни чувства са прекрасни, но те показват главно едно: колко дълбоко кралят е навлязъл в своя измислен свят на мечтите. В Бавария критиките по повод на Вагнеровата екстравагантност се множат и прерастват в истински гняв поради неговата неумела намеса в политиката на страната. Дори увлеченият по него крал не е в състояние да се противопостави на задаващия се ураган. На 1 декември 1865 г. Пфортен пише: „Ваше Величество, вие сте на съдбоносен кръстопът и трябва да изберете по кой път ще поемете — по този на любовта и уважението към вашите верни поданици или по този на «приятелството» ви с Рихард Вагнер.“ (C. Macintosh, The Swan King: Ludwig II of Bavaria, p. 68.) С натъжено сърце Лудвиг заповядва на Вагнер да напусне Мюнхен и да отиде в Швейцария. Ако е бил принуден да абдикира, той не би могъл да подпомага и покровителства приятеля си, но отпращайки Вагнер в Швейцария (и запазвайки позициите си), той има тази възможност и продължава да го прави. Малко преди композиторът да напусне Бавария, кралят му пише: „Любовта ми към теб никога не ще угасне и те моля и ти да запазиш приятелството си към мен.“ (Ernest Newman, The Life of Richard Wagner, vol. IІІ, p. 471.)