Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

„Наистина е много мъчително да виждаме Ото да страда така, а състоянието му да се влошава с всеки изминал ден. В някои отношения той е по-раздразнителен и нервен дори от леля Александра, а това говори твърде много. Често не си ляга по четиридесет и осем часа, не си събува ботушите по осем седмици, държи се като луд, прави ужасяващи гримаси, лае като куче и понякога изрича твърде неприлични неща, а след това отново става напълно нормален, макар и само за известно време.“ (D. Chapman-Huston, Bavarian Fantasy, pp. 166–167.)

Състоянието на Ото постепенно става още по-тежко. На 20 октомври 1871 г. кралят пише: „Той страда от патологична превъзбуда на нервната система, което е направо ужасно.“ Британският шарже д’афер в Мюнхен, сър Робърт Мориър, съобщава на 30 май 1875 г., че Ото без съмнение има религиозни халюцинации и че на неотдавнашния празник Тяло Христово, облечен в ловен костюм и мека широкопола шапка, той си пробива път през кордона от войници и се хвърля върху стълбите на светия олтар, изповядвайки на глас своите грехове, и едва скланя да влезе във вестиария (ризницата) на църквата 194 194 отделението, в което се съхраняват специалните одежди на свещенослужителите. — Б.пр. . „От всичко, което научавам, пише сър Робърт, няма никакво съмнение, че той трябва да бъде лекуван като наистина луд човек. Добре, че тази сцена не се разиграла в параклиса «Сейнт Джордж» [в Уиндзор].“ Независимо от протестите на Ото срещу ограниченията, наложени му от неговия брат, крал Лудвиг, през 1878 г. принцът вече е нелечимо луд и е затворен в кралския замък „Фюрстенрид“, където е принуден да остане през следващите тридесет и осем години до смъртта си.

Но по това време във външността на самия Лудвиг също настъпва поразителна промяна. Стройният младеж, който, ако не с красотата в истинския смисъл на думата, то поне с приятната си външност прави впечатление на хората, в тридесетте си години се превръща в дебел и отблъскващ човек, който изглежда по-стар от възрастта си с оредялата си коса и рехавите си мустаци. На човек, който се стреми да пропъди всичко грозно от живота си, собственият му нелицеприятен вид трябва да е причинил голяма психологическа травма.

Изглежда, характерът на Лудвиг го предразполага към поява на шизофренно заболяване. Затова още от най-ранните му години границата между реалността и фантазиите за него е твърде неясна. Лекарят му споделя, че още като дете той си внушава, че чува гласове, докато играе билярд. Прекомерното влияние, което легендата за Светия Граал има върху неговото съзнание, го тласка все по-близо и по-близо до ръба на умопомрачението. Той започва да си въобразява, че е Лоенгрин и дори се облича като рицаря с лебеда. На Алпзее нарежда да бъде възпроизведена ярко осветена жива картина, в която близкият му приятел принц Паул досущ като Лоенгрин седи в лодка, теглена из езерото от изкуствен лебед на фона на музиката от едноименната Вагнерова опера. А кралят наблюдава от брега.

Лудвиг постепенно изоставя обществения живот и се вторачва в своя собствен свят. Вместо да присъства на публичните театрални представления в Мюнхен, той придава своеобразна театралност на престоя си в дворците. С течение на времето все повече се превръща в нощна птица. През февруари 1868 г. става известно, че кралят е прекарал цяла нощ, яздейки в кръг на манежа на Кралската школа по езда. Подобно на Фелипе V Испански, той превръща нощта в ден и обратното, като става от сън в седем часа вечерта и вечеря в ранните часове на утринта за най-голямо неудоволствие на придворните и на министрите, които идват да се консултират с него. Освен това обича да пътува нощем и неведнъж го забелязват да се носи през снежните преспи в подобаващо украсена шейна с фенер отпред и с двама слуги, стъпили, едва крепейки се отзад. На този фон самият Лудвиг се откроява нелепо със своето бомбе.

Поведението на краля става все по-ексцентрично и започва да граничи с лудостта. Той обядва в присъствието на сивата си кобила и ѝ разрешава да тъпче и троши чиниите. Заповядва на интенданта на кралските конюшни Хеселшверт да наеме италиански бандити, които да отвлекат престолонаследника на Прусия по време на почивката му в Ментон. Те трябвало да го държат във вериги и само на хляб и вода. Също толкова фантастични изглеждат и пътуванията, които кралят възлага на своя доверен човек и които имат за цел откриването на някаква омагьосана страна или остров, своеобразна Шангри-ла 195 195 измислена от английския писател Джеймс Хилтън страна на мира и вечната младост; утопичен рай на земята. — Б.пр. , където Лудвиг да може да живее в съзерцание и несмутимо уединение, „напълно независим от сезони, хора и каквито и да било грижи“. По негова заповед официални лица от двореца обикалят света — Тенерифе, Самотраки, Египет и дори Афганистан (за който един от кралските пратеници — Леер, съобщава, че „донякъде прилича на нашия алпийски пейзаж“), Бразилия, островите в Тихия океан, Норвегия… Но това, което Лудвиг желае, е не просто някакво имение, което принадлежи на друг, а независима територия, която да може да нарече своя собствена — земята на Проповедника Йоан 196 196 легендарен християнски проповедник и цар, управлявал през Средновековието някаква страна в Далечния изток или в Етиопия. — Б.пр. . Придворните угаждат на неговите прищевки, но не ги приемат сериозно, а в други случаи просто не изпълняват някои от по-капризните му заповеди.