Колийн Маккълоу - Жените на Цезар (Част I - Сервилия)

Лициния не беше красива, но беше приятна жена. Дали обаче си изпълняваше както трябва задълженията, Цезар имаше причина да се съмнява. В качеството си на понтифекс от дълги години имаше вземане-даване с весталките и горко беше оплаквал съдбата им от деня, в който покровител им стана Метел Пий. Най-напред Метел Пий прекара десет години в Испания, където се сражаваше срещу Квинт Серторий, след което се прибра у дома състарен и напълно безразличен към жени, които се очакваше да храни, наглежда, наставлява и подпомага. Пък и злобната му жена не беше от голяма полза в това отношение. Както можеше да се очаква, и трите жени, застанали последователно начело на колегията, се нуждаеха от по-здрава ръка да ги води. Като следствие от всичко това колегията на весталките беше в упадък. Е, свещеният огън беше поддържан, различните празненства и церемонии се провеждаха според правилата. Но скандалът около процеса, който навремето Публий Клодий беше започнал, още не беше заглъхнал: римляните си имаха едно наум за целомъдрието на шестте жени, които трябваше да олицетворяват късмета на града, особено за онези, които бяха весталки по време на самия процес.

Лициния удари три пъти по дясното крило на вътрешната порта и тя се отвори, този път от Фабия, която отново ниско се поклони на Цезар. Зад този свещен портал се бяха събрали шестте весталки, за да поздравят своя нов духовен баща на единствената площ в Държавния дом, която споделяха.

И какво направи духовният баща? Най-напред им се усмихна по начин, който ни най-малко не отговаряше на религиозните разбирания, след което се насочи право към третата бронзова порта в дъното на оскъдно осветения атрий.

— Хайде вън, момичета! — подкани ги Цезар.

Озоваха се в хладната вътрешна градина, така наречения перистил. Той забеляза едно закътано местенце с три каменни пейки. Без видимо усилие върховният понтифекс повдигна едната пейка и я обърна с лице към другите две. След това се разположи на нея, облечен в пищната си червена тога (каквато носеха всички понтифекси) и не по-малко пищната си червена туника (каквато носеше само върховният понтифекс), и потупа с ръка до себе си в знак весталките да седнат при него. Настъпи тягостно мълчание, през което Цезар внимателно огледа всичките си нови жени.

Фабия, която навремето беше прицел едновременно на Катилина и Клодий, се славеше като най-хубавата весталка от десетилетия. Беше втора по старшинство и скоро щеше да наследи Лициния. Не беше кой знае каква перспектива за главна весталка; ако по времето, когато са я предложили на колегията, е имала повече съпернички, никога не биха я допуснали. Но Сцевола, който е бил върховен понтифекс по онова време, е нямал избор. Колкото и да му се е искало да му предложат някое грозно момиченце, трябвало е да приеме тази изящна наследничка на най-старата римска фамилия (нищо че през последните шейсет-седемдесет години Фабиите бяха все осиновени деца). Странното беше, че Фабия и Теренция, жената на Цицерон, имаха обща майка. И все пак у Теренция не се забелязваше абсолютно нищо от красотата и милия характер на Фабия, нищо че беше далеч по-интелигентна от сестра си. В този момент Фабия беше на двайсет и осем, което означаваше, че й оставаха осем до десет години в колегията.

Следваха две момичета — връстнички: Попилия и Арунция. И двете навремето бяха обвинени в прелюбодеяния от Клодий, като се предполагаше, че са имали връзка с Катилина. С божието благоволение бяха доста по-непривлекателни от Фабия! Когато бяха застанали пред съда, макар и само на седемнайсет, на заседателите не им беше трудно да повярват в невинността им. Но все пак Цезар имаше да се тревожи за бъдещето, Фабия, Попилия и Арунция щяха да се оттеглят в разстояние от две години, което оставяше на новия върховен понтифекс тежката задача да им намери заместнички. Но все пак дотогава оставаха десет години. Попилия се падаше при това близка братовчедка на Цезар, но Арунция, наследница на не чак толкова знатна фамилия, почти нямаше общо с неговия род. Нито една от двете не се беше измила съвсем от позорните петна, нанесени им от Клодий, което ги принуждаваше да водят доста отшелнически живот.

Заместничките на Перпения и Фонтея бяха все още деца на по единайсет години.

Едната беше Юния, сестра на Децим Брут и дъщеря на Семпрония Тудитан. За никого не беше тайна защо родителите й я предложиха на колегията още шестгодишна. Семпрония Тудитан виждаше в дъщеря си бъдеща съперница, а Децим Брут Младши пилееше парите с такава лекота, че за сестра му нищо нямаше да остане. Последното не представляваше чак такава беда, защото държавата винаги осигуряваше прилична зестра за весталките си, ако родителите им се окажеха бедни. А и Юния щеше да израсне доста хубава, щом преминеше през мъките на пубертета — как са могли тези бедни създания да живеят в този затворен и лишен от майчина ласка свят?