Колийн Маккълоу - Жените на Цезар (Част I - Сервилия)

Най-важния разговор за деня Цезар беше оставил за накрая. Най-добре първо да установи контрол върху колегията на понтифексите, а чак след това да се запознае с весталките. Всички жречески колегии бяха в една или друга степен зависими от него, тъй като все пак представляваше най-висшата фигура в религиозния живот на града; ала имаше една колегия, която беше изцяло подчинена на върховния понтифекс и това бяха весталките. Той играеше ролята на техен патер фамилиас, т.е. глава на семейството, и освен това споделяше един и същи покрив с тях.

Държавният дом беше много стар и никога не е бил опожаряван, та да го възстановят наново. Поколения върховни понтифекси с пълни кесии го бяха подобрявали и украсявали, дори да знаеха, че каквато и вещ да оставят в сградата, от масичките от слонова кост до египетските кушетки, нищо не би могло да бъде изнесено след смъртта им в полза на наследниците им.

Подобно на всички сгради на Форума от епохата на ранната република и Държавният дом стоеше под ъгъл спрямо основната ос на Форума. Това беше, защото по времето, когато сградата се е строяла, традицията е изисквала всички култови и обществени сгради да бъдат ориентирани по направлението север-юг. Форумът обаче следваше естествените дадености на терена и се проточваше от североизток на югозапад. По-късно сградите наоколо се подреждаха спрямо контура на площада, така че общата картина ставаше по-приятна за окото. Но Държавният дом, който беше една от най-внушителните сгради на Форума, не само се набиваше в очи, но беше доста грозен. Общият силует се криеше донякъде от така наречената Регия, където се намираха служебните помещения на върховния понтифекс. Високите стени на приземния етаж бяха издигнати от каменни блокове и имаха правоъгълни прозорци, докато горният етаж, построен от капризния Гней Домиций Ахенобарб, беше тухлен. Доста неподходяща комбинация, която би могла да се подобри — поне откъм Вия Сакра, — ако се издигнеха широк портал и подходящ стъпаловиден постамент пред него. Цезар вече бе решил, че точно това ще бъде неговият личен принос към Държавния дом. Сградата беше осветена за храм, следователно нямаше причина да не напомня на храм.

Къщата беше квадратна, макар че от двете й страни имаше пристройки, които я превръщаха в многоъгълник. Зад гърба й се изправяше десетметрова скала, оформяща ръба на хълма Палатин. От горната страна на скалата минаваше Вия Нова, оживена улица с кръчми, магазина и многоетажни жилищни сгради. Точно зад държавния дом минаваше тясна алея, която обслужваше долните етажи на сградите, обърнати към Вия Нова. И понеже въпросните сгради стърчаха доста над нивото над скалата, от тях се разкриваше чудесна гледка към вътрешните дворове в Държавния дом. Освен това не позволяваха на върховния понтифекс и весталките да се радват на следобедното слънце. Като се вземеше предвид разположението на сградата и влагата, Цезар можеше да очаква доста студени зими. В съседство, малко нагоре по хълма, но обърнат с дългата си страна към Форума, се намираше Портик Маргаритария — закритият бижутерски пазар, — който всъщност отцепваше съществена част от площада.

И все пак никой римлянин, пък дори и прагматикът Цезар, не виждаше нещо необичайно в това обществените сгради да имат странна форма.

Ескортът от клиенти застана на почтително разстояние на площада и с благоговение проследи с поглед Цезар, докато той се изкачваше към двукрилата бронзова порта с изваяни барелефи, проследяващи живота на Клелия. При нормални обстоятелства никой не минаваше през тази порта, тъй като и двете крила на голямата къща си имаха входове. Но днешният ден не бе обикновен. Новият върховен понтифекс влизаше във владение на своето имение, а това беше тържествен акт. Цезар удари три пъти с отворена длан по дясното крило на вратата и тя веднага се отвори. Главната весталка ниско му се поклони и го въведе вътре, след което затвори вратата. Трогнатата до сълзи публика тежко въздъхна и се приготви за едно продължително чакане.

Перпения и Фонтея се бяха оттеглили преди няколко години; жената, която изпълняваше ролята на главна весталка, беше Лициния, близка братовчедка на Луций Мурена и далечна братовчедка на Марк Крас.

— Аз — рече тя, докато водеше Цезар по рампата, служеща за вестибюл, към следващата бронзова порта — имам намерение да се оттегля възможно най-скоро. Братовчед ми Мурена се кандидатира за консул тази година и ме помоли да остана главна весталка, колкото да му помогна при изборите.