Колийн Маккълоу: Жените на Цезар (Част II: Весталките)

С огромно облекчение Цицерон забеляза, че това, на което колегите му в Сената не бяха пожелали да повярват, беше възприето за истина от конническото съсловие. Няма нищо по-ужасяващо за един конник от мисълта, че някой ще отмени всички дългове, дори самият конник да дължи големи пари. Една по една центуриите гласуваха масово в подкрепа на Децим Юний Силан и Луций Лициний Мурена. Катилина остана четвърти след Сервий Сулпиций Руф, нищо че все пак събра повече гласове от Луций Касий.

— Ти, злобен клеветнико! — изкрещя един от действащите претори, патрицият Лентул Сура, щом центуриите се разпуснаха след продължителната избирателна процедура:

— Моля? — изненада се Цицерон. Единственото, за което мислеше през последните часове, бе кога най-после ще може да свали бронята си; беше твърде напълнял и проклетото нещо го стягаше.

— Много добре ме чу! Само заради теб Катилина и Касий не спечелиха, ти, злобни клеветнико! Ти умишлено наплаши избирателите, като пусна слухове за премахването на дълговете! Много умно! Защо да ги съдиш, защо да им дадеш възможност да се защитят? Изнамери най-подходящото оръжие в политическия си арсенал, нали? Неопровержимото твърдение! Обидата, клеветата! Катилина беше прав за теб, ти си нагъл селяндур без потекло! Крайно време е селяндурите да бъдете поставени на мястото си!

Цицерон усещаше как сълзите му напират. Той беше прав за Катилина, беше прав! Катилина щеше да доведе края на Рим и на републиката.

— Ако това може да ти послужи за утеха, Цицероне — рече нечий невъзмутим глас зад рамото му, — отсега нататък ще си отварям очите на четири и ще душа като хрътка. Като се замисля, може и да се окажеш прав за Катилина и Касий. Те не бяха никак доволни днес!

Цицерон се обърна и се оказа лице в лице с Крас. Този път съвсем изгуби контрол.

— Ти! — изкрещя той с глас, изпълнен с омраза. — Ти си виновен! Ти измъкна Катилина от последния процес! Подкупи заседателите и му даде да разбере, че в Рим има хора, които ще се радват той да стане диктатор!

— Не съм подкупвал никакви заседатели — възрази Крас, без да се обижда.

— Ще знам! — заяви Цицерон и му обърна гръб.

— Това пък защо беше? — попита Крас.

— О, мисли си, че назрява политическа криза и не може да разбере защо никой в Сената не е на същото мнение!

— Ами нали аз точно това му казах: че съм на същото мнение!

— Остави го, Марк. Ела и ми помогни да отпразнуваме избирателната ми победа в Държавния дом. Какъв чудесен адрес! Колкото до Цицерон, бедният човечец винаги е изгарял от желание да стане централен участник в някоя сензация. Сега му се струва, че най-сетне е усетил сензацията, а ето, че никой не ще да му обърне внимание. Той просто иска да спаси републиката — заключи Цезар и се усмихна многозначително.

— Аз няма да се предам! — закани се Цицерон пред жена си. — Не съм победен! Теренция, дръж връзка с Фулвия и не се разколебавай! Ако трябва, нека подслушва по вратите, но искам да научи всичко: с кого се вижда Курий, къде ходи, какво прави. И ако нашите подозрения се потвърдят и наистина се готви революция, нека Фулвия убеди Курий, че е в интерес на всички ни да ми сътрудничи.

— Не се безпокой, няма да се откажа — обеща му развълнувана Теренция. — Сенатът ще проклина деня, в който застана на страната на Катилина, Марк. Видях с очите си Фулвия, а теб добре те познавам. В много отношения си идиот, но не и когато става въпрос да надушиш злодея.

— Как така съм идиот? — засегна се Цицерон.

— Ами пишеш глупава поезия. Освен това се опитваш да си създадеш име на познавач на изкуството. Харчиш повече, отколкото имаш възможност, и то най-вече за обзавеждането на вили, които никога няма да намериш време да посетиш дори да пътуваш непрестанно. А ти изобщо не пътуваш. Глезиш Тулия и поддържаш приятелски връзки с хора като Помпей.

— Достатъчно!

Теренция си замълча, но продължи да го наблюдава със своя мрачен поглед, в който нямаше и искрица любов. Което беше жалко, защото тя много го обичаше. Но познаваше твърде добре слабостите му, каквито тя не притежаваше. Нямаше амбицията да я смятат за наследница на Корнелия, майката на Гракхите, но можеше да се похвали с всички добродетели на римската матрона. Именно това я правеше толкова тежък спътник за човек с характера на Цицерон. Обичаше скромния живот, физическия труд, разсъждаваше трезво, не правеше компромиси, изказваше свободно мнението си, не се страхуваше от никого и си даваше сметка, че по интелект не отстъпва на никой мъж. Това беше Теренция, която не търпеше глупостта, дори когато я откриваше у съпруга си. Тя не можеше да проумее неговото чувство за несигурност и комплекс за малоценност, защото сама произлизаше от знатна римска фамилия. Според нея най-добрият начин за Цицерон да пробие в римския елит бе да се закачи за полите й. Вместо това той упорито я държеше в сянка и гонеше хиляди посоки с надеждата, че някоя ще го отведе до жадуваната аристократичност.