Колийн Маккълоу - Жените на Цезар (Част II - Весталките)

По времето, когато Цицерон стана консул, този съвършен роб живееше в дома му вече шеста година. Разбира се, в завещанието си господарят вече му беше отредил свобода, но според общоприетите традиции му оставаха поне още десет години служба, след което щеше да се превърне в един заможен Цицеронов клиент; заплатата му и сега беше висока, а колкото пъти Цицерон увеличаваше възнагражденията на слугите си, Тирон винаги беше пръв в списъка. Затова ако нещо тревожеше Тулиевия дом, то беше само едно: как биха могли да живеят без Тирон? Как можеше Цицерон да живее без него?

Втори в списъка на любимите хора беше Тит Помпоний Атик. Дружбата им водеше началото си отпреди много години. Двамата с Цицерон се бяха запознали на Форума по времето, когато Цицерон се славеше като детето — чудо на юридическата наука, а Атик трупаше опит, за да наследи множеството търговски дейности на баща си. След смъртта на големия син на Сула (който беше най-добрият приятел на Цицерон) Атик зае мястото му в сърцето на Цицерон, нищо че беше с четири години по-голям. Фамилията на Помпониите се ползваше с авторитет, и то, защото Помпониите всъщност бяха клон на знатната фамилия на Цецилии Метелите. Това означаваше, че принадлежат към самото сърце на римското общество, а също така, че при добро желание Атик можеше да разчита на кариера в Сената, навярно дори би станал консул. Но бащата на Атик вече беше направил грешката да се поблазни от сенаторските почести и през жестоките години на граждански конфликти семейството жестоко бе изстрадало постоянната размяна на властта между двете големи фракции в Сената. Атик имаше своето запазено място сред една от осемнайсетте най-висшестоящи центурии в римската първа класа и нищо не му костваше да обърне гръб и на Сената, и на политиката. Способностите му и слабостите му щяха да му помогнат да натрупа пари и да се прослави като един от големите римски плутократи за всички времена.

По времето, когато се запознаха, приятелят на Цицерон носеше скромното име Тит Помпоний, както се беше наричал и баща му. Трето име още нямаше. После, през размирните години, когато Рим се управляваше от Цина, Атик и Марк Крас съставиха план и създадоха финансово дружество, което трябваше да натрупа големи печалби от откупване на данъци и търговия в Римска Азия. Повод за това беше отвоюването на провинцията от Сула за сметка на Митридат. Двамата предприемчиви младежи бяха натрупали огромни пари от различни вложители, но за тяхна изненада Сула създаде нова провинциална администрация в Азия, която не позволяваше бързото забогатяване. И Крас, и Атик трябваше да бягат от кредиторите си — с тази разлика, че Атик успя да събере и семейното имущество и можеше да си позволи лек живот в изгнание. Засели се в Атина и градът толкова му хареса, че завинаги щеше да запази първо място в сърцето му.

Не беше никак трудно Атик да се сближи със Сула, след като забележителният му съгражданин се върна в Рим и се обяви за диктатор! Атик (който си прикачи това име заради любовта си към Атика, земята около Атина) беше свободен да се завърне в Рим. Задържа се за кратко време в града, но така и не се отказа от дома си в Атина, където често се завръщаше. Освен това закупи обширни земи в Епир — гръцките земи по бреговете на Адриатическо море.

Всички добре знаеха слабостта, която Атик изпитваше към младите момчета, но дори в Рим, където към хомосексуалистите съществуваше изключително отрицателно отношение, никой не казваше лоша дума за него. За целта Атик никога не се отдаваше на плътските си страсти вън от Гърция, където подобни връзки бяха смятани за нормални и дори повдигаха авторитета на човек. Докато се намираше в Рим, Атик нито с поглед, нито с жест издаваше склонността си към гръцката любов и този строг самоконтрол позволяваше на роднините, приятелите и съдружниците му да се правят, че не забелязват другата страна на Тит Помпоний Атик. Това не беше без значение, защото той беше натрупал огромно богатство. Сред всички публикани (предприемачи, които сключваха „публични“ договори, тоест договори за държавни поръчки) той беше най-могъщият и най-влиятелният. Атик беше банкер, корабопритежател, търговец на едро. Ако все още не му достигаха сили да направи сам някой свой човек консул, то поне можеше да си позволи открито да подкрепя хора, както беше сторил с Цицерон, и да им осигурява необходимия авторитет.

Освен това Атик беше издателят на Цицерон. Не за друго, а защото беше стигнал до заключението, че трупането на пари само по себе си е скучно занимание, та затова му трябваше нещо за развлечение. Атик беше високообразован човек, имаше влечение към хората на перото и оценяваше способностите на Цицерон да борави с думите. Да бъде покровител на римски и гръцки писатели представляваше за Атик едновременно и забавление, и удовлетворение, а не на последно място му позволяваше да печели пари. Издателската къща, която беше отворил на Аргилетума, се беше превърнала в жесток конкурент на старите издатели от фамилията на Созиите. Връзките на Атик му осигуряваха все нови и нови таланти, а преписвачите му изработваха прекрасни ръкописи.