Колийн Маккълоу - Жените на Цезар (Част II - Весталките)

— Трябва да поканиш Квинт — предложи Теренция.

Но Цицерон не понасяше по-малкия си брат. Консулът присви уста и поклати глава.

— Квинт е същият като останалите, и той мисли, че правя от мухата слон. Но утре ще говоря с Атик, той ми повярва. Но пък Атик е конник и знае да разсъждава. — Цицерон се замисли за момент и смени темата: — Лентул Сура се държа крайно грубо с мен в септата. Не разбирам защо. Знам, че много сенатори ме обвиняват в това, че съм унищожил шансовете на Катилина, но в поведението на Лентул Сура имаше нещо странно. Изглежда, че за него въпросът беше от твърде голямо значение.

— Сура, неговата Юлия Антония и трите му доведени синове! Хвани единия, удари другия — изказа се презрително Теренция. — Трудно ще се намери по-объркано семейство. — Не знам кой от всички най-много ме дразни: Лентул, Юлия или ужасните й синове.

— Все пак Лентул Сура постигна много, като се има предвид как цензорите го изхвърлиха от Сената преди седем години — защитаваше го Цицерон. — Стана отново квестор, върна се в Сената и започна всичко отначало. Та той беше консул, преди да го изхвърлят, Теренция. Сигурно е доста тежко на тази възраст да си отново само претор.

— Пълен некадърник като безмозъчната си жена — настояваше Теренция.

— Както и да е. Днешните му думи бяха доста странни.

Теренция изсумтя.

— Днес беше странен ден.

— Утре ще разбера какво знае Атик по въпроса. Той все ще ми каже нещо интересно — рече Цицерон и се прозя широко. — Уморен съм, скъпа. Мога ли да те помоля да ми пратиш Тирон? Ще му диктувам.

— Явно си уморен, щом ще караш друг да пише вместо теб. Ще пратя Тирон, но само за малко. Трябва да се наспиш.

Щом Теренция стана от стола си, Цицерон неочаквано й подаде ръка и се усмихна.

— Благодаря ти, Теренция, за всичко! Не е все едно дали си на моя страна или не.

Тя пое ръката му и неуверено се усмихна.

— Няма защо да ми благодариш, мъжо — рече и бързо излезе от стаята.

Ако някой беше попитал Цицерон дали обича сестра си и брат си, той веднага би отговорил положително и в отговора му би имало доста истина. Но нито Теренция, нито Квинт Цицерон бяха легнали на сърцето му така, както някои други хора, от тях само един — негов кръвен роднина. Това, разбира се, беше дъщеря му Тулия, топло създание, което нямаше нищо общо с майка си. Синът им беше още твърде малък, за да си проправи път към душата на Цицерон, но пък нищо чудно между двамата никога да не възникне особено силна връзка: малкият Марк като че ли приличаше повече на чичо си Квинт, беше като него лекомислен, импулсивен и рязък.

Кои тогава бяха останалите?

Първото име, което ще да е изникнало в съзнанието на Цицерон, е било навярно това на Тирон. Тирон беше негов роб, но беше и част от семейството, както често се случваше в общество, където робите не се третират като непълноценни създания, а са просто нещастни люде, подложени на законите за собствеността и липсата на граждански права. Понеже в Рим домашната прислуга живееше в голяма, дори интимна, близост със свободните хора в къщата, много често изглеждаше, че представляват част от едно многобройно семейство, което си носеше своите добри и лоши последствия. Преплитането на личните връзки в подобно семейство беше доста сложно, често се случваше да настане някоя домашна буря, а властта често преминаваше от ръцете на свободните в тези на несвободните. Господарят трябваше да е доста суров човек, за да не се поддаде на натиска на прислугата. В дома на Тулиите господарят с твърдата ръка беше Теренция, но и тя нищо не можеше да възрази на Тирон, който можеше толкова лесно да успокои малкия Марк или да убеди Тулия, че майка й има право.

Тирон беше дошъл в дома на Тулиите съвсем млад. Беше грък и доброволно се беше продал в робство, за да сложи край на мизерното си съществуване в родното си градче някъде из Беотия. Беше неизбежно Цицерон да се привърже към него, защото Тирон беше мил и любезен човек, освен това беше блестящ секретар. И понеже Тирон винаги мислеше за околните и знаеше как да не ги засегне, дори най-подлите и егоистични хора сред прислугата не можеха да го обвинят, че се подмазва на господарите. Топлите му чувства се предаваха и на останалите роби и те също го обичаха.

И все пак от всички най-много го обичаше Цицерон. Тирон не само владееше чудесно гръцкия и латинския, но имаше вродена дарба за литературно писане и беше достатъчно да не одобри някоя фраза или дори конкретна дума на господаря си и Цицерон веднага я заменяше. Освен това Тирон беше чудесен стенограф, впоследствие преписваше всичко с изящен почерк и никога не си позволяваше да промени и една-единствена дума от оригиналния текст.