Колийн Маккълоу: Жените на Цезар (Част II: Весталките)

— Разправят, че Рим имал две тела, Цицероне! Едното е хърбаво с рибешка глава, а другото — здраво и яко, ама изобщо без глава. Ти кое тяло си мислиш, че си, о, държавна главо!

— Във всеки случай не това с рибешката глава, Катилина. Бъди сигурен! Аз съм баща и пазител на Рим за тази година и възнамерявам да изпълня своя дълг дори при подобни странни обстоятелства! Напълно ли отричаш намеренията си да анулираш всички дългове?

— Разбира се, че отричам!

— Но няма да положиш клетва.

— Със сигурност няма да полагам никаква клетва. — Той си пое въздух и даде воля на гнева си. — Не, аз няма да се закълна! Но все пак, държавна главо, твоето унизително отношение и необоснованите обвинения, които изрече тази сутрин, биха навели мнозина в моето положение на мисълта, че ако силното, но безглаво тяло на Рим трябва да си намери главата, моята няма да е най-лошият избор! Защото моята поне е римска и е наследила главите на моите предци! Ти си решил да ме съсипеш, Цицероне, да провалиш шансовете ми при едни честни избори! Сега аз стоя охулен и опозорен, невинна жертва на едно самонадеяно парвеню от планините, което нито е римлянин по произход, нито може да се нарече благородник!

Но Цицерон едва се сдържа да не се поддаде на провокациите. Ако се беше оставил, щеше да се провали напълно. Но в този момент той вече знаеше, че Фулвия Нобилиор е била права. Теренция също беше права. Можеше да се смее, колкото си ще, можеше да отрича, но Луций Сергий Катилина планираше революция. Цицерон беше адвокат, срещнал и защитавал много злосторници, затова имаше непогрешим усет за езика на човешкото лице и тяло. Знаеше, че когато човек се държи предизвикателно, когато шумно се присмива и заканва, това е винаги, за да се защитава. Катилина беше виновен, Цицерон вече беше убеден.

Но дали останалите сенатори го разбираха?

— Може ли да чуя вашите мнения, назначени отци?

— Не, не можеш! — изкрещя Катилина и скочи от мястото си, за да застане на черно-белите плочки между столовете и подиума на магистратите. Размаха юмрук пред лицето на Цицерон и се запъти към високата порта. Едва на изхода се обърна, за да изгледа смаяните сенатори.

— Луций Сергий, ти нарушаваш правилника! — извика Цицерон, давайки си сметка, че ще загуби контрол над заседанието. — Върни се на мястото си!

— Няма! Нито ще остана повече тук, за да слушам как този нагъл селяндур без потекло ме обвинява в нещо, което по моите собствени разбирания представлява държавна измяна! И нека известя уважаемите назначени отци, че утре призори аз ще бъда на септата и ще се състезавам в изборите за римски консул! Искрено се надявам всички да се осъзнаете и да принудите рибешката държавна глава да изпълни задълженията, които му се паднаха по жребий. Той трябва да проведе изборите! Защото те предупреждавам, Марк Тулий Цицероне, че ако утре сутринта септата е празна, най-добре е да дойдеш с ликторите си и да ме арестуваш. Защо направо не ме обвиниш в „пердуелион“, най-голямата възможна измяна! Не може да бъде обвиняван в малка измяна човек, чиито предци са съветвали цар Тул Хостилий!

Катилина се обърна към вратата, блъсна я пред себе си и си излезе.

— Е, Марк Тулий, какво смяташ да правиш сега? — попита от мястото си Цезар и се прозя. — Той е прав. Без никакъв сериозен повод ти накърни политическия му авторитет.

Цицерон огледа всички лица край себе си с надеждата, че поне в нечий поглед ще прочете разбиране. Катул? Не. Хортензий? Не. Катон? Не. Крас? Не. Лукул? Не. Попликола? Не.

Вдигна рамене и сякаш се приготви за битка.

— Ще поискам гласуване. Всички онези, които са на мнение, че изборите трябва да се състоят утре и че Луций Сергий Катилина има право да се кандидатира за консул, нека застанат от лявата ми страна. Всички онези, които смятат, че изборите трябва да се отложат допълнително и да се разследва правото на Луций Сергий Катилина да участва в изборите, нека застанат от дясната ми страна.

Напразни надежди, нищо че Цицерон хитро обяви гласуването така, че онези, които го подкрепят, да застанат от дясната му страна; никой сенатор не обичаше да застава вляво, на това се гледаше като на лош знак. Но този път предпазливостта надделя над суеверията. Всички сенатори застанаха вляво от Цицерон, с което дадоха съгласието си изборите да се проведат на другия ден и Луций Сергий Катилина да участва в тях.

Цицерон разпусна заседанието и побърза да се прибере вкъщи, за да си поплаче на воля.

Гордостта не позволяваше на Цицерон да отстъпи, затова на другия ден стоеше начело на избирателната комисия, надянал желязна броня под тогата си. Освен това беше разположил неколкостотин младежи около дървените огради на септата, и то така, че да се виждат отдалеч. Сред младежите най-виден беше Публий Клодий, чиято омраза към Катилина беше многократно по-голяма, отколкото раздразнението му при вида на Цицерон. А там, където е Клодий, естествено бяха младият Попликола, младият Курион, Децим Брут и Марк Антоний — всички членове на ставащия все по-популярен Клодиев кръг.