Колийн Маккълоу - Жените на Цезар (Част II - Весталките)

Най-напред се зае със закон, който колегата му Гай Калпурний Пизон беше прокарал няколко години по-рано; ставаше дума за закона срещу използването на подкупи в изборите за консули. Самият Пизон беше уличен в подкупи, затова обстоятелствата го бяха принудили да прокара въпросния текст. Навярно не беше нелогично, че в него имаше доста пропуски. Когато обаче Цицерон ревизира закона, повечето пробойни бяха запушени и той придоби сериозен вид.

Трябваше да се сложи край на практиката провинциални управители, бивши претори, които са извършвали злоупотреби, да избегнат съда, като участват в консулските избори задочно. От пропреторите се очакваше по принцип да грабят повече от проконсулите, и то по съвсем елементарна причина: преторите бяха осем, а консулите — двама. Сиреч имаше вероятност едно към четири, след като си бил претор, да бъдеш избран и за консул, и мнозина се занимаваха с грабежи веднага щом станеше възможно. От друга страна, как да се избегне съдебен процес след края на мандата? Ако случайно облажилият се пропретор имаше шансове в народното събрание, кандидатираше се за консул, печелеше изборите „ин абсенция“ и си стоеше спокоен. Човек, притежаващ империум, не подлежеше на съдебна отговорност. Достатъчно беше носителят на определен империум никога да не прекрачва свещените очертания на Рим и продължаваше да се радва на всички привилегии, които народът му е връчил, за да управлява определена провинция. Нищо не му пречеше да се настани някъде на Марсово поле, в самите подстъпи на града, с ненакърнена власт и да отправи послание до Сената, че се кандидатира задочно за консул. След това направляваше предизборната си кампания от Марсово поле и ако имаше късмет да спечели, веднага придобиваше нов, при това по-висок империум. Подобна схема му позволяваше да отложи процеса с още две години, а разгневените жители на провинцията, които са искали да го съдят, не издържат на големите разходи и се прибират по домовете си. „Е — гърмеше гласът на Цицерон в Сената и пред народното събрание, — тази практика трябва да се прекрати!“ С тази цел двамата консули представиха общ законопроект, забраняващ на бившия провинциален управител да се кандидатира за консул „ин абсенция“. Нека се прибере най-напред в Рим, пък да се защити пред съда! Тъй като и сенатът, и народът сметнаха промяната за добра, новият закон мина лесно.

Какво друго му оставаше да направи? Цицерон имаше предвид някои по-маловажни закони. Те обаче нямаше да му създадат репутация. Цицерон нямаше да бъде известен като консул толкова, колкото си беше спечелил слава като юрист. На него му беше нужна някаква криза, при това политическа, а не икономическа.

Че втората половина от мандата щеше да му предостави случай да потушава кризи, Цицерон не вярваше дори когато жребият пожела той да ръководи изборите за висши магистрати през квинктил. Нито можеше веднага да осъзнае всички връзки и зависимости между събитията, когато скоро преди изборите спокойствието му беше нарушено от съпругата му.

Един ден Теренция нахълта в кабинета му с присъщата си безцеремонност и наруши безценните размисли, на които се беше отдал съпругът й.

— Цицероне, трябва да поговорим.

Съпругът й веднага остави писеца на масата и вдигна очи. Беше достатъчно тактичен, за да не укори Теренция, загдето го е прекъснала насред изключително важна фраза.

— Да, скъпа, какво има? — попита мило той.

Теренция се настани на стола за клиентите. Цицерон нямаше представа какво толкова лошо се е случило; надяваше се само да не се окаже той причината.

— Тази сутрин имах гостенка — обясни тя.

Идеше му да попита дали въпросната гостенка не й е подействала по-силно от очакваното, но се сдържа; имаше само един човек, който можеше да скове езика на Цицерон, и това беше жена му. Затова той се направи, че изгаря от любопитство, и изчака тя да продължи.

— Гостенка — повтори Теренция и шумно изсумтя. — Във всеки случай не от средите, които аз посещавам, мъжо, в това можеш да си сигурен! Беше Фулвия.

— Жената на Публий Клодий? — смая се той.

— Не, не! Фулвия Нобилиор.

Това го изненада още повече, тъй като репутацията на въпросната Фулвия беше доста съмнителна. Тя беше наследничка на знатна фамилия, но съпругът й се беше развел с нея при позорни обстоятелства и понеже нямаше с какво да се издържа, се беше обвързала с онзи същия Квинт Курий, който беше изхвърлен от Сената седем години по-рано по време на знаменитата чистка, проведена от Гелий Попликола и Лентул Клодиан. И ако от това можеше да има по-неподходяща гостенка! Теренция беше известна със своята порядъчност, както и с киселия си нрав.