Колийн Маккълоу: Жените на Цезар (Част II: Весталките)

— Да не повярва човек! И какво е искала такава жена от теб?

— На мен пък ми се стори доста мила жена — отвърна замислено Теренция. — Тя е чисто и просто една „беззащитна жертва на мъжете“.

Цицерон нищо не каза.

— Дошла да ме види, защото това е коректният начин на поведение, когато иска да разговаря с мъж в твоето положение.

„Тоест коректният начин на поведение спрямо съпруга ти“ — добави мислено той.

— Естествено ти самият ще разговаряш с нея, но нека ти съобщя какво научих аз — започна да обяснява жена му. — Изглежда, че нейният… нейният покровител Курий напоследък се държал крайно необичайно. Откакто го изгонили от Сената, финансовото му положение било толкова трудно, че той дори не могъл да се кандидатира повторно за народен трибун, та да се върне в политическия живот. И ето, че изведнъж започнал да разправя как щял да си върне богатствата и да възстанови предишното си положение. Това — подчерта Теренция — най-вероятно се дължало на убеждението му, че Катилина и Луций Касий ще бъдат консули догодина.

— Значи така се нареждат нещата за Катилина, а? Да бъде консул заедно с дебелия и ленив глупак Луций Касий — ядоса се Цицерон.

— И двамата ще обявят кандидатурите си утре, когато откриеш процедурата.

— Това е чудесно, скъпа, но така и не виждам как съвместното управление на Катилина и Луций Касий би могло да донесе на Курий богатство и положение.

— Курий говори за всеобщо опрощаване на дълговете.

Цицерон я зяпна.

— Не може да са такива глупаци!

— Защо не? — Теренция гледаше на въпроса съвсем трезво. — Помисли малко, Цицероне! Катилина знае, че ако и тази година не го изберат, никога повече няма да успее. Очертава се сурова битка, ако на изборите се явят всички, които се очаква. Силан се е възстановил и със сигурност ще участва, това го знам от милата Сервилия. Зад Мурена стоят доста влиятелни фигури, освен това, както милата Фабия сподели с мен, разчитал на връзките си с весталките чрез братовчедката Лициния. Ще участва и твоят приятел Сервий Сулпиций Руф, който има голям авторитет сред осемнайсетте центурии и всички трибуни ерарии. Какво могат да предложат Катилина и партньорът му Луций Касий пред солидни конкуренти като Силан, Мурена и Сулпиций? Само един от консулите може да е патриций, което означава, че за мястото ще се борят Катилина и Сулпиций. Ако гласувам, винаги бих предпочела Сулпиций.

Цицерон за миг забрави колко се страхува от жена си и свъси вежди, все едно разговаряше с някой сенатор.

— Значи платформата на Катилина се опира на всеобщото опрощаване на дълговете. Това ли искаш да ми кажеш?

— Не, това го казва Фулвия.

— Веднага трябва да я видя! — стана той от мястото си.

— Остави на мен, аз ще я повикам — спря го Теренция.

Което, разбира се, означаваше, че Цицерон няма да може да разговаря с Фулвия Нобилиор насаме. Теренция щеше да слухти за всяка дума… и да следи за всеки поглед.

Проблемът беше в това, че Фулвия не посмя да каже нещо повече от това, което вече беше съобщила на Теренция. Само дето преповтори историята по доста емоционален и не особено подреден начин. Курий бил затънал в дългове, залагал много на комар, постоянно се наливал; не се откъсвал от компанията на Катилина, Луций Касий и техните приятелчета, а всеки път, когато се завърнел от пиянските им сборища, обещавал на любовницата си разкош и благополучие.

— Защо ми казваш всичко това, Фулвия? — попита Цицерон, който беше не по-малко смутен и объркан от нея. Така и не виждаше причина жената така да се изплаши. Да се премахват дълговете беше лоша вест, но чак пък толкова…

— Ти си консулът! — изхленчи Фулвия и отново се затресе от плач. — Трябваше да кажа на някого!

— Работата е там, Фулвия, че не можеш да ми дадеш нито едно доказателство за това, че Катилина иска да отмени дълговете. Трябва ми нещо на хартия или сигурен свидетел! А ти просто ми разправяш една история… Как да се явя в Сената без сериозни доказателства?

— Но това е нещо лошо, нали? — попита гостенката и избърса сълзите си.

— Да, много лошо, и ти постъпи много правилно, като дойде при мен. И все пак са ми нужни доказателства — настоя Цицерон.

— Единственото, което мога да ти предоставя, са няколко имена.

— Кажи ми ги.

— Има двама души, които навремето са били центуриони при Сула — Гай Манлий и Публий Фурий. Двамата притежават земи в Етрурия. Започнали са да обясняват на хората, че ако дойдат в Рим да гласуват на изборите за Катилина и Касий, ще бъдат премахнати всички дългове.