Колийн Маккълоу: Жените на Цезар (Част II: Весталките)

— И как можем да свържем двамата бивши центуриони на Сула с Катилина и Касий!

— Не знам!

Цицерон въздъхна и се изправи.

— Е, Фулвия, искрено ти благодаря, че дойде при мен. Опитай се да научиш повече какво се готви и в момента, в който събереш сериозни доказателства, че по време на изборите на Марсово поле вони на риба от пазара, ела да ми ги съобщиш. — Той си позволи да й се усмихне. — Поддържай връзка с жена ми, тя всичко споделя с мен.

Теренция изпрати гостенката, а Цицерон се замисли. Не че можеше да се наслади дълго на самотата: Теренция веднага се върна при него.

— Какво мислиш? — попита тя.

— Ще ми се да знам какво да мисля.

— Ще ти кажа какво мисля аз! — Теренция се приведе към него, за да я чуе по-добре. От всичко на света най-много обичаше да дава съвети на мъжа си. — Мисля, че Катилина подготвя революция.

— Революция?

— Точно така, революция.

— Теренция, все пак има голяма разлика между това да обещаваш какво ли не преди изборите и това да готвиш революция! — възрази Цицерон.

— Не, няма голяма разлика. Как би могло двама законно избрани консули да предприемат подобна революционна стъпка като премахването на дълговете? Много добре знаеш, че това са приказки на хора, които искат да променят всичко в държавата. Като Сатурнин и Серторий. Подобни промени водят след себе си диктатори и началници на конницата. Как могат двама законно избрани консули да предприемат подобна стъпка? Дори да представят законопроект пред народното събрание, все ще се намери поне един народен трибун, който да наложи вето още на първо четене. Мислиш, че онези, които искат премахването на дълговете, не го знаят? Много добре го разбират! Всеки, който дръзне да гласува за хора с подобни обещания, все едно на челото си е изписал, че е революционер.

— С други думи се е изписал в червено — продължи мисълта й Цицерон. — Цветът на кръвта. О, Теренция, не и през моето управление!

— Трябва да попречиш на Катилина да се яви на изборите — настоя тя.

— Не мога да го сторя без доказателства.

— Тогава просто намери доказателствата. — Тя се изправи и се запъти към вратата. — Кой знае? Може би двете с Фулвия ще успеем да склоним Курий да свидетелства.

— Ще ни е от голяма полза — леко троснато й рече Цицерон.

Семето на съмнението беше посято. Катилина готвеше революция, нямаше как да не готви революция. Но макар събитията от следващите месеци да потвърдиха това предчувствие, Цицерон така и не успя да си отговори дали Луций Сергий Катилина е замислил преврат преди или след тези съдбоносни избори.

На първия консул не му оставаше друго, освен да се сдобие с възможно най-подробна информация. Той прати свои хора в Етрурия, както и в областта, където по традиция се зараждаха всякакви бунтове и метежи: самнитска Апулия. Съвсем скоро му беше донесено, че наистина се говорело как ако Катилина и Луций Касий бъдат избрани за консули, те щели да обявят всеобщо опрощаване на дълговете. Колкото до по-материални доказателства за готвен въоръжен преврат, като например складиране на оръжие или обучаване на доброволци, нищо не беше открито. Цицерон обаче си каза, че и това, с което разполага, е достатъчно, за да действа.

Изборите за консули и претори трябваше да се състоят на десетия ден от квинктил; на деветия Цицерон изненадващо ги отложи за единайсетия, а за десетия насрочи заседание на Сената.

На заседанието пристигнаха доста хора: любопитството си каза думата и всички онези, които не бяха приковани на легло от болест, или не бяха напуснали града, се стекоха към Курията. Мнозинството дори дойдоха по-рано и завариха ползващия се с всеобщо уважение Катон седнал на стола си и разгърнал свитък в скута си. В краката му имаше други и той очевидно възнамеряваше да изчете всички.

— Назначени отци — обърна се към сенаторите първият консул, след като се проведоха нужните гадателства, — свиках ви днес тук, вместо да се видим всички на септата, където се гласува, защото искам да ми помогнете да разгадая една мистерия. Извинявам се на всички, на които съм създал затруднения, и искрено се надявам изходът на това заседание да позволи изборите да се състоят утре.

Хората бяха жадни за клюки, това поне беше ясно. Но Цицерон този път не беше в настроение да си играе със слушателите. Надяваше се от думите му всичко да стане ясно, заговорниците Катилина и Касий да разберат, че планът им е известен, следователно и безполезен; изобщо всичко, което Катилина възнамеряваше да стори, трябваше да се предотврати незабавно. Нито за миг Цицерон не се беше замислял сериозно, че виденията на Теренция за кървави революции са нещо повече от пиянски закани, изречени след поредната делва с вино. Е, вярно е, че икономическите последици от един подобен акт можеха и да доведат до своеобразна революция, но толкова. След примерите с Марий, Цина, Карбон, Сула, Серторий и Лепид дори човек като Катилина би трябвало да знае, че републиката лесно няма да се разруши. Катилина беше лош човек, всички го знаеха, но докато не го изберат за консул, не разполагаше с никаква реална власт; не му се полагаше империум и не можеше да командва армия, а клиентите му в Етрурия далеч не бяха толкова многобройни, колкото тези на Марий или Лепид навремето. Ето защо Катилина трябваше да бъде сплашен, докато е време.