Колийн Маккълоу - Жените на Цезар (Част II - Весталките)

Висок, слаб и със строга външност, Атик спокойно можеше да мине за баща на Метел Сципион, нищо че между тях нямаше кръвна връзка; всъщност Метел Сципион принадлежеше към големия род на Цецилиите само в качеството си на осиновено дете. Но приликата имаше своето значение: знатните римски фамилии приемаха Атик за човек с потекло.

Той искрено обичаше Цицерон, но не толерираше слабостите му — в това отношение много си приличаше с Теренция, която също беше богата, но никога не подпомагаше съпруга си, ако кесията му изтънее. Един-единствен път Цицерон беше събрал смелост да поиска скромен заем от Атик, но приятелят му беше отказал толкова категорично, че той не повтори. От време на време си казваше, че някой ден Атик сам ще му предложи пари, но приятелят му никога не го стори. Беше готов да изнамира за Цицерон статуи по време на дългите си обиколки из Гърция, но задължително му ги продаваше, като държеше Цицерон да си плаща и за пренасянето до Италия. Навярно не му искаше пари единствено за това, че ги е издирил. Можеше ли да се каже тогава, че Атик е стиснат? Цицерон не мислеше, защото, за разлика от Крас той беше гостоприемен човек и не се скъпеше да плаща добре на прислугата и свободните си служители. За Атик парите имаха значение само като средство за постигане на разни цели. Той не раздаваше пари на хора, които не знаеха как да ги уважават. Цицерон беше човек на изкуството, прахосник, дилетант, човек, който не знае какво точно иска. Затова не можеше да уважава достатъчно парите.

Третият човек в списъка беше Публий Нигидий Фигул от фамилия не по-малко стара и уважавана от тази на Атик. Подобно на Атик и Нигидий Фигул (прякорът „Фигул“ означаваше грънчар, но никой в семейството не знаеше как първият Нигидий се е сдобил с него) се беше отказал от политическа кариера. В случая с Атик евентуално участие в политиката би означавало да се откаже от всички финансови дейности, като се изключи едрото земевладение, а Атик обичаше търговията много повече от политиката. При Нигидий Фигул политиката би отнела място на най-голямата му страст, която бяха тайните страни на религията. Той беше признат за най-голям познавач в гадателското изкуство и следваше установените още по времето на етруските традиции в областта. Нямаше касапин или ветеринар, който да знае повече от него за черния дроб на овцата. Нигидий Фигул знаеше всичко за полета на птиците, светкавиците, гръмотевиците, земните трусове, числата, кълбовидните мълнии, падащите звезди, затъмненията, обелиските, изправените камъни, пилоните, пирамидите, сферите, могилите, обсидиана, кремъка, формата и цвета на пламъците, свещените кокошки и всички възможни гънки и извивки на животинските вътрешности.

Нигидий Фигул беше един от пазителите на римските гадателски книги и представляваше неизчерпаем източник на знания за колегията на авгурите. Никой член на колегията не можеше да си съперничи по въпросите на гадателствата. Разбира се, авгурите бяха просто официални лица, държавни служители, които по закон бяха задължени да се консултират с книгите, преди да обявят дадени предзнаменования за добри или лоши. Най-съкровената мечта на Цицерон беше един ден да стане авгур (не беше толкова глупав, та да разчита на избор за понтифекс); когато това станеше, даваше си той дума, щеше да знае повече за авгурите от всички негови колеги, които, дали избрани от народа или от колегията, дължаха положението си единствено на фамилните си привилегии.

Цицерон се сдружи с Нигидий Фигул най-напред заради огромните му познания, но скоро се поддаде на неговия чар: мил и доброжелателен характер, скромен и чувствителен. Въпреки общественото си положение Фигул не беше горделив, обичаше хората с чувство за хумор и се радваше на компанията им. За него беше удоволствие да вечеря до късно с Цицерон и се радваше на шегите и разказите му. Подобно на Атик и Нигидий Фигул беше ерген, но беше избрал подобна съдба по религиозни съображения; беше дълбоко убеден, че ако допусне жена в дома си, ще унищожи тайнствените си връзки със света на невидимите сили. Жените са земни същества, докато Нигидий Фигул принадлежеше на небесата. Водата и земята никога не се смесваха, нито си помагаха, нито можеха да си попречат. Освен това Фигул изпитваше погнуса от всякаква кръв, която не е от жертвено животно, а жените кървяха. Затова и всички роби в дома му бяха мъже, а майка му живееше при сестра му и зет му.

Цицерон имаше доброто намерение да се види с Атик, и то насаме, в деня след изборите. Но на това попречиха някои семейни задължения. Брат му Квинт беше избран за претор, което, разбира се, предполагаше честване. Още повече че Квинт беше последвал примера на големия си брат и беше избран „ин суо ано“, в своята година, сиреч веднага щом законът позволяваше (Квинт беше точно на трийсет и девет). Този втори син на скромния земевладелец от Арпин живееше в къщата в квартала Карина, която баща им беше закупил в Рим, така че изключително надареният Марк да се ползва от всички необходими условия, за да докаже интелекта си. И така, в деня след изборите, малко преди часа за вечеря, Цицерон и семейството му излязоха от къщата си в Палатина и се запътиха към Карина. Това не означаваше, че Цицерон не би могъл да разговаря с Атик — приятелят му също щеше да бъде на вечерята, защото Квинт беше женен за сестра му Помпония.