Явната за всички заплаха е изразена накратко от отец Лойзи: „Исус извести идването на Царството, а дойде Църквата“. И Лойзи като други модернисти смята, че историческото проучване, водено по онова време, е направило невъзможно запазването на някои църковни догми, като основаването на Църквата от Исус, неговото непорочно зачатие и това, че е син Божи — по същество, самата божествена природа на Исус.
Изтъкнатият британски модернист Джордж Тайрел се възпротивява срещу безмилостно неограничената власт на Ватикана. „Църквата - смята той - няма основание да бъде официална Институция на истината“. Разбира се, Църквата смята за своя функция точно това.
Модернистите задават неудобен и дързък въпрос: какво трябва да се прави, когато историята или науката доведат до заключение, което е в противоречие с църковните догми? Реакцията на Църквата, изправена пред тези недвусмислени предизвикателства, е да се оттегли още по-назад зад стените на догмата си: тя разсейва всички съмнения, като отсъжда, че Църквата винаги е права, при всякакви обстоятелства, за всичко.
* *
През 1892 г. приемникът на Хоган в „Свети Сюлпис“ нарежда на учениците да престанат да посещават лекциите на модерниста Алфред Лойзи. През следващата година Лойзи е освободен от преподавателския си пост в Католическия институт и накрая е отлъчен. В действителност Ватиканът отстранява от длъжност или отлъчва много модернисти и поставя книгите им в списъка на забранените от Католическата църква книги. През 1907 г. папа Пий X издава официална възбрана срещу цялото движение, а на 1 септември 1910 г. всички свещеници и католически учители са принудени да положат клетва срещу модернизма. За да са сигурни, че непрекъснато променящият се външен свят няма да попречи на точния им богословски усет, забраняват на учениците в семинариите и теологическите колежи да четат вестници.
Преди завесата да бъде спусната през 1892 г. обаче, атмосферата в семинарията „Свети Сюлпис“ е доста шеметна. Центърът е място за учене, подтиквано от любознателност и открития. Постоянният поток от нови преводи и археологически открития непрекъснато увеличава огромното чувство на вълнение. Точно в тази среда е повикан каноник Лили в Париж, за да разгледа документа или документите, осигуряващи неоспоримо доказателство за това, че Исус е бил жив през 45 г. сл.Хр. Като вижда с очите си такова ниво на аналитично проучване, Лили сигурно се е почудил още колко време Ватиканът ще успее да задържи твърдо догматичната си позиция. Сигурно се е досетил, че Църквата скоро ще противодейства на тези открития и ще застане на пътя на свободната ерудиция. Както споделя с Бартлет, той смята, че документите, над които е работел, са стигнали до Ватикана и или са били заключени завинаги, или са били унищожени.
Когато чухме историята за това, че Исус е бил жив през 45 г. сл. Хр., ние си спомнихме за едно странно изказване в съчинение на римския историк Светоний. В своята история на римския император Клавдий (41-54 г. сл.Хр.) той съобщава, че „тъй като евреите в Рим, подбуждани от Хрестус, предизвиквали непрекъснати вълнения, той ги пропъдил от града“.
Събитията, за които пише той, са се състояли към 45 г. сл. Хр. По всичко личи, че въпросният „Хрестус“ е присъствал в Рим по онова време. Ние се запитахме: възможно ли е този човек да е бил „Христос“? Да не забравяме, че „Христос“ е гръцкият превод, а „месия“ е гръцката транслитерация на арамейското мешиха, което от своя страна произлиза от ивритското ха-машия - „помазаният (цар)“. Така гръцката дума „месия“ произлиза от арамейски, който е общоприетият говорим език по онова време, а не от иврит.
Дали в Рим е имало действащ месия? И ако това е било така, защо биха се бунтували евреите? Дали са нападали римляните под насърчението на този агитатор, или са нападали агитатора? Или пък, още по-странно, възможно ли е този агитатор да е настроил някой човек срещу друг в еврейската общност, за да предизвика вълнения сред евреите? Светоний не ни дава никакви сведения относно целите на бунтовниците или това на кого може да са се противопоставяли. Все пак се запитахме възможно ли е и Исус, както Павел, да се е озовал в Рим?
Светоний пише своите истории в началото на втори век сл. Хр. и в продължение на години е главен секретар на римския император Адриан (117-138 г.). Той е официален уредник на римските архиви и управник на библиотеките. Очевидно трябва да е имал пълен достъп до цялата имперска документация и следователно разказът му може да бъде считан за верен. Кой е бил „Хрестус“ в действителност? Никой не знае.
Читать дальше