Майкъл Бейджънт - Свитъците на Исус

Отговорът: има, разбира се. Исус е разпнат между двама други мъже, характеризирани в английските преводи на Библията като крадци. Въпреки това, ако се върнем към оригиналния гръцки текст, откриваме, че те изобщо не са наречени крадци, а са описани с думата лестаи, която, строго погледнато, се превежда „разбойници“, но която на гръцки е приетото название за зилоти - юдейските борци за свобода, отдадени на избавянето на Юдея от римската ѝ окупация (Матей 27:38). Римляните са ги смятали за терористи.

Зилотите не се стремят просто към някакво политическо присвояване на земи, а имат далеч по-безкористна подбуда: те са загрижени най-вече за законността на свещениците, служещи в Соломоновия храм, и по-специално за законността на първосвещеника, който по онова време е назначен от Иродовите управители. Зилотите искат свещеници, които са „синове Аронови“, свещеници от рода на Арон, брата на Мойсей, от коляното на Левий, който основава израилтянското духовенство и е първият главен свещеник на Израил. „Синовете Аронови“ се превръща в название, използвано за описание на единствената законна линия от свещеници в Древен Израил.

Неоспоримият извод от разполагането на Исус между двама осъдени на екзекуция зилоти на Голгота е, че за римските власти Исус също е бил зилот. Както и Варава, затворникът, освободен поради действие, описано като празнично помилване от Пилат. На гръцки затворникът е наречен лестес (Йоан 18:40). Изглежда, наистина около Исус е имало доста зилоти.

Това наблюдение се разпростира и до последователите на Исус: един от тях е наречен Симон Зилот (Симон кселотен ) - „Симона, наричан Зилот“ (Лука 6:15). Освен това една особено жестока група убийци, част от зилотското движение, са кръстени сикарии, на малкия извит нож - сика, - който носят, за да убиват противниците си; очевидно Юда Искариотски е бил сикарий (не знаем дали действащ или някогашен). Тази идея за зилотска войнственост придобива допълнително значение, когато си припомним събитията, предшестващи залавянето на Исус в Гетсиманската градина. Според Евангелие от Лука, докато Исус и неговите ученици се събират, Исус казва на хората от най-близкото си обкръжение да се въоръжат: „а който няма [кесия], нека продаде дрехата си и да купи нож“. Казват му, че имат два ножа. „...достатъчни са“, отвръща Исус (Лука 22:36 — 38). Тук Исус е показан в контекст, определен от силното и често яростно юдейско желание за освобождение от римска власт. Да го смятаме за всичко друго, но не и за това, означава да пренебрегнем твърде голяма част от текстовете.

По някакъв начин Исус е разпънат на кръста точно като представител на тази антиримска клика. Казват, че Пилат си измива ръцете от цялата ситуация, но неговата настойчивост надписът „Цар на евреите“ да остане на кръста разкрива, че той не е свалил от себе си отговорността за римския закон, който е много категоричен. Според постановленията на закона задачата на Пилат е ясна: той трябва да разпъне Исус на кръст. Като поставя по този начин надписа, той дава сигнал на всички хора, че знае истината за положението.

И така ние продължаваме да се питаме: ако Исус е останал жив след разпятието, независимо дали чрез подмяна, или чрез освобождаване, кой е най-вероятно да му е помогнал? Със сигурност не римляните - за какво им е да спасяват някого, който се противопоставя на властта им над Юдея? Със сигурност не и първосвещениците на храма, тъй като Исус е силно критичен най-малкото към техните пълномощия. Помощта, предполагаме, може да е дошла единствено от зилотите.

Като продължаваме упорито напред обаче, ще открием, че много грешим.

* *

През 37 г. пр. Хр. Ирод превзема Йерусалим. Той не е жител на Юдея, а идва от една южна област, наречена Идумея. Макар да е способен пълководец и управител, той е и бандит. Неговият приятел Марк Антоний му набавя голяма римска войска, за да завладее Йерусалим, но дори и с тази подкрепа за сломяването на съпротивата на града е необходима петмесечна обсада. Веднага щом завзема властта, Ирод екзекутира четирийсет и пет членове на Синед- риона, като по този начин унищожава цялото упражнявано от него влияние. Освен това той арестува Антигон, последния еврейски цар, и го изпраща в Антиохия, където пребивава Марк Антоний. Там еврейският цар удобно е обезглавен. Ирод става цар на негово място, управлява като „Ирод Велики“ и не престава да бъде близък приятел на своите покровители римляните.