Майкъл Бейджънт - Свитъците на Исус

След победата си над войската тълпите преминават към извършване на жертвоприношенията в храма, сякаш не се е случило нищо неблагоприятно. Архелай се възползва от тази възможност, за да вдигне накрак цялата си армия: пехотата му напада йерусалимските улици, докато кавалерията му напада околните провинции. Ясно е, че това противопоставяне срещу първосвещеника е много по-силно, много по-организирано и много по-широко разпространено, отколкото може да признае Йосиф Флавий. По някаква причина Йосиф Флавий омаловажава мащабите на нещо, което очевидно е сериозна размирица, съсредоточена в храма и последвана от голяма и кървава улична битка в цял Йерусалим. Въпреки това Йосиф Флавий недвусмислено показва виждането си за събитието. За него то е „антидържавна дейност, бунт“. Поради употребата на този пренебрежителен израз можем да бъдем сигурни, че Йосиф Флавий е на страната на Архелай и на римляните.

Сражението завършва със смъртта на няколко хиляди цивилни, включително и на повечето хора в храма. Останалите живи побягват да търсят убежище по близките хълмове. Погребалното угощение незабавно е прекратено и Архелай, без да се бави повече, поема към Рим. Междувременно неговият брат Антипа оспорва завещанието и предявява претенции за трона.

Докато Архелай излага доводите си пред императора в Рим, в Юдея избухва ново въстание. В навечерието на Петдесетница (шавуот, петдесетия ден след пасхалния шабат) огромна тълпа обгражда римските бази, като ги поставя под сериозна обсада. Избухват сражения както в Йерусалим, така и в околностите. Изглежда, най-вече Галилея е огнището на най-сериозно организираното недоволство и точно там през IV в. пр. Хр. се появява първият водач, Юда Галилейски, който обира царския арсенал, за да се сдобие с оръжия. В същото време дворецът на Ирод в Йерихон е изгорен до основи. Възможно ли е този акт на политически разкол да е бил отмъщение за удавянето на последния законен първосвещеник? Много е възможно да е така. Като действат възможно най-бързо, римляните събират три легиона и четири конни полка, заедно с множество помощни войски, и отвръщат на удара. В крайна сметка около две хиляди евреи, водачи на съпротивата, са разпънати на кръст – за антидържавна дейност, разбира се.

Междувременно в Рим през същата година Август Цезар решава да раздели Юдея между синовете на Ирод, при което всеки от тях да управлява с титла, по-ниска от цар. Той дава по-богатата половина от царството, включваща Юдея и Самария, на Архелай, който управлява като етнарх; другата половина разделя на две тетрархии (от гръцки - управление на една четвърта от дадена област), като поверява по една тетрархия на всеки от другите двама синове - Филип и Ирод Антипа. Ирод Антипа поема властта над Галилея и земите отвъд Йордан; Филип получава земите на север и на изток от Галилея.

Тук трябва да бъдат отбелязани две неща: първо, макар Йосиф Флавий на пръв поглед да внушава, че исканията за чист и набожен първосвещеник да са предявени от небрежно събрана, дори импровизирана тълпа, която е просто част от обичайната група хора в храма, събрани за наближаващата Пасха, ясно е, предвид размера на сраженията и съпротивата както в Йерусалим, така и извън града, че тази съпротивителна група е добре ръководена, а мрежата ѝ - доста обширна. Нейното събиране в храма в деня на погребалното угощение не е било случайно. Хората са дошли преднамерено, готови за неприятности. Всъщност те със сигурност трябва да са очаквали неприятности. Това поставя два въпроса: кои са били тези хора? И каква представа относно идеологията им, ако изобщо можем да добием някаква, бихме си съставили от дълбокото им желание да бъде избран „чист и набожен“ първосвещеник?

Изглежда, тези събития съставляват основния контекст на ранния живот на Исус: през четвъртата година пр. Хр., когато умира Ирод, Исус, според най-широко поддържаните изчисления, е на около две години. Следователно можем да бъдем сигурни, че раждането и животът му протичат на фона на вълненията срещу покварената и омразна Иродова династия. И макар родното му място да е Витлеем в Юдея, Матей (2:22—23) пише, че като дете Исус е отведен в Назарет в Галилея. След дълъг период на мълчание в летописа на евангелието за Исус се твърди, че се е появил от Галилея, за да бъде покръстен от Йоан Кръстител. Освен това той събира учениците си — поне двама от които са били зилоти - точно в Галилея. Несъмнено той често е бил наричан Исус Галилееца. Както видяхме, Галилея е била огнище на бунтарството и точно тук се появява Юда, водачът на голяма група размирници. В такъв случай каква е връзката на Исус с тези политически агитатори, с тези тълпи, твърдо решени на бунт? Дали по-късно е щял да стане техен водач? Указанията отново идват от Йосиф Флавий.