Майкъл Бейджънт - Свитъците на Исус

3.

ИСУС ЦАРЯТ

Идеята за мнимо разпъване на кръста съществува отдавна; спомената е дори в Корана. Как обаче може да е било осъществено измамно разпятие? Според евангелията изглежда всички, с изключение на учениците на Исус, желаят смъртта му или най-малкото той да бъде отстранен. Юдейските власти и гласовитите тълпи, събрани на улицата, искат да се отърват от него, както и римляните, макар и просто по презумпция. Според разпространеното обяснение в разказите на евангелията - което сме виждали в безброй много филми - Исус е съден публично в присъствието на „евреите“, тълпите настояват той да бъде разпънат на кръст, Пилат сваля отговорността от себе си, след това Исус трябва да носи собствения си кръст до мястото на екзекуцията през тълпи от злонамерени наблюдатели и накрая той е закован на кръста между двама крадци на обществено място за екзекуции, наречено Голгота - „мястото на черепа“.

Ако той бе опитал да избяга — било то от съдебния процес или от пътя към Голгота, - това веднага е щяло да бъде забелязано. Щяло е да има множество желаещи бързо да го върнат обратно на пътя към екзекуцията му. Евангелията ни съобщават, че римляните се отказват от всякаква отговорност за него; вече им е безразлично какво ще се случи.

На еврейските власти, представители на садукейското свещеничество, обаче не им е безразлично; те желаят смъртта му. Членовете на малката общност от последователи на Исус са безсилни да го предпазят и могат само безпомощно да наблюдават разгръщането на трагедията. И така, ако бягството му не служи на някаква цел или на римските, или на юдейските власти, които имат достатъчна причина и възможност, за да го осъществят, човек би помислил, че подобно бягство е било невъзможно. И въпреки това в разказите на евангелията има достатъчно загатвания, които карат човек да се замисли. Положението не е толкова ясно, колкото е представено, че е.

Първо и много важно: исторически погледнато, разпъването на кръст е наказание за политически престъпления. Според евангелията обаче Пилат оставя Исус в ръцете на тълпите, които сетне крещят за неговата екзекуция поради религиозен разкол. Еврейското наказание за точно това прегрешение е убиване с камъни. Разпъването на кръст е римско наказание, отреждано за антидържавни дейности, а не за религиозна своенравност. Това противоречие само по себе си показва, че евангелията не предават фактите точно. Възможно ли е те да опитват да скрият от нас някакви съществени аспекти на събитията? Може би опитват да обвинят не когото трябва?

Можем да бъдем сигурни, че Исус е осъден на смърт на основание на политически престъпления. Можем да бъдем сигурни и в това, че римляните, а не еврейските власти, са тези, които се разпореждат, както и да се опитват да го извъртят евангелията. А евангелията несъмнено извъртат посланието до такава степен, че съвременните християни все още смятат намека за каквото и да било политическо действие от страна на Исус за възмутителен, дори за опасно „отцепнически“. Въпреки това минаха повече от петдесет години, откакто проф. Самюъл Брендън от Манчестерския университет в Англия обърна внимание на това критично теологическо изопачаване: „Решителният факт, че съдбоносната присъда е била произнесена от римския управител, а екзекуцията е била изпълнена от римски служители, остава неоспорим“. Брендън продължава:

Несъмнено движението, свързано с [Исус], е било поне достатъчно подобно на антидържавна дейност, за да накара римските власти както да го сметнат за потенциален революционер, така и след процеса да го признаят за виновен по такова обвинение.

Всъщност през следващите години Брендън стана по-категоричен, може би подразнен от хората, които продължават да пренебрегват този важен факт: „Всяко изследване - твърдо пише той, като оставя малко място за съмнение по въпроса - относно историческата личност Исус трябва да се започне от истината за неговата екзекуция от римляните поради антидържавна дейност“.

Ние ще открием, че си имаме работа не само със заплетеността на религията, а и с машинациите на политиката. Дори и днес не всички мини са обезвредени.

* *

Остава ни да се запитаме дали в евангелията има някакво друго загатване, освен жестокия начин на екзекутиране, за това, че в края на краищата отговорността е била в ръцете на римляните и че въпросното престъпление е било антидържавна дейност, а не оспорване на еврейските учения.