Майкъл Бейджънт - Свитъците на Исус

* *

Още един човек посещава „Свети Сюлпис“ в тези интересни дни от началото на 90-те години на деветнайсети век: абат Сониер, свещеникът от Рен льо Шато. Историята - която, както се оказва, твърдо издържа на проверките - разказва за откриването на документи от страна на Сониер по време на възстановяването на църквата му. След като показва тези документи на епископа си, на Сониер е заръчано да замине за Париж, където е организирана среща със специалисти от семинарията „Свети Сюлпис“. Това се случва през или около 1891 г. Говори се, че Сониер остава в Париж три седмици. Когато се връща, той има достъп до значително състояние, достатъчно за изграждането на нов път нагоре по хълма до селото, за възстановяването и пребоядисването на църквата и за построяването на уютна и модерна вила, богато украсена градина и кула, която той използва за кабинет.

Възможно ли е документите на Сониер да са същите документи, които е видял и превел каноник Лили? Възможно ли е внезапното забогатяване на Сониер да се дължи на откриването им? Преподобният Бартлет несъмнено бе на това мнение. А ако това бе така, то със сигурност щеше да обясни едно изключително необикновено изображение, запазено все още на стената на църквата в Рен льо Шато — изображение, което разкрива нещо наистина еретично във вярванията на абат Сониер.

Макар църквата в Рен льо Шато да е малка, отвътре е украсена като готическа фантазия, нещо подобаващо по-скоро за баварски замък за крал Лудвиг II, отколкото за пиренейско селце на върха на хълм. Тя прелива от образи и цветове. Години наред изследователите опитват да дешифрират множеството следи, които Сониер влага в символизма. Има обаче едно изображение, което е пределно ясно - едно изображение, за чието разбиране не са необходими особени познания в областта на окултизма и на символиката.

Както във всички католически църкви, по стените на тази са разположени гипсови релефи на мъките на Исус Христос. Те представляват традиционна последователност от картини, изобразяващи етапите от преминаването на Исус по пътя към Голгота след осъждането му. Те се използват за съзерцание и молитва, като служат за нещо като карта към възкресението за вярващите. Изображенията по стените на църквата в Рен льо Шато са от стандартен шаблон за отливки, предлаган от компания в Тулуза, който се среща и в много други църкви. Поне изображенията на гипсовите отливки са еднакви. Въпреки това те се отличават в едно важно отношение: тези в Рен льо Шато са изрисувани, и то по много особен начин. Една от картините например изобразява жена с дете, застанала до Исус; детето е облечено с шотландска карирана наметка. Други са също толкова любопитни. Най-странната обаче е картина 14. Тя традиционно е последното изображение от поредицата и показва полагането на Исус в гроба преди възкръсването. Изображението в Рен льо Шато показва гробницата и три фигури, които носят тялото на Христос точно пред нея. Нарисуваният фон обаче разкрива, че е нощ. В небето над фигурите е изгряла пълна луна.

Ако е изгряла пълна луна, това означава, че Пасха е започнала. Това е показателно, тъй като никой евреин не би пренасял мъртво тяло след започване на Пасха, защото това би го направило ритуално нечист. Това изменение в четиринайсетото изображение показва две важни неща: че тялото, което носят фигурите, е все още живо и че Исус — или неговият заместник на кръста - е останал жив след разпятието. Нещо повече, то показва, че тялото не е положено в гроба, а е изнесено навън, тайно, под прикритието на нощта.

Важно е да се отбележи, че мъките Христови в Рен льо Шато са рисувани под прякото ръководство на абат Сониер. Той сякаш ни казва, че знае - или поне смята, - че Исус е останал жив след разпятието. Възможно ли е да е научил това при посещението си в „Свети Сюлпис“, запитахме се ние? Дали там е срещнал същата група учени, които са повикали каноник Лили в Париж? Ако приемем разказа както ни е предаден, тогава изглежда много вероятно отговорът на двата въпроса да е утвърдителен.

Каквито и да са отговорите - а ние засега едва ли сме в позиция да правим категорични изводи, - картина 14, както е изобразена на стената в тази църква, служи като красноречиво свидетелство на тайно еретично знание, което някога е било притежание на един свещеник в най-дълбоката провинциална част на Франция.

Струваше ни се безразсъдно да допускаме, че единствено Сониер е смятал така. Бяхме убедени, че трябва да има и други следи в други църкви, в документи и в съчиненията на онези, които са поддържали същите убеждения. Дали откриването им би доказало основателността на тази история? Трябваше да разберем как може да е протекло разпъването на кръста, така че Исус или неговият заместник да е останал жив. И трябваше да разберем какво би означавало това. Решихме, че е време да разгледаме библейските разкази за събитието от тази нова гледна точка.