Майкъл Бейджънт - Свитъците на Исус

* *

Съпротивата, която описва Йосиф Флавий, започва да се превръща в широко движение, което той полага огромни усилия да омаловажи, като в същото време пренебрежително го нарича „антидържавна дейност“. Въпреки всичко Йосиф Флавий пише и това, че съпротивата не приключва с яростното кръвопролитие в Йерусалим. Всъщност, отбелязва той, с времето става все по-лошо. Архелай се оказва толкова жесток управник, че десет години по-късно Цезар го заточва във Виен, Франция. В този случай земите на Архелай остават под прякото управление на Рим като провинция Юдея. Тъй като Филип и Ирод Антипа са другаде и властват над съответните си тетрархии, от Рим е назначен и изпратен като префект Копоний, който да ръководи териториите на Архелай от столицата си, крайбрежния град Цезарея. Заедно с него пътува Квириний, новият управител на Сирия. От Рим изискват пълна отчетност за областите, които преминават в техни ръце, затова Квириний се заема с преброяване на населението на цялата страна. Това преброяване, меко казано, не се ползва с особено одобрение. Годината е шеста сл. Хр. Неприятностите са неизбежни.

Юда Галилейски оглавява въстание. Той обвинява всички, които плащат данък на Рим, в малодушие. Призовава евреите да престанат да признават императора за господар, като твърди, че съществува само един повелител и той е Господ. Този въпрос относно данъка е най-добрият начин да се разбере кой е с Юда и кой е срещу него. По същото време, съобщава Йосиф Флавий, за първи път се появяват буйните сикарии. Те са кликата, която стои зад цялото насилие. Йосиф Флавий загатва, че Юда Галилейски е или основател на групата, или неин водач, и от описанията му става ясно, че Йосиф Флавий ненавижда сикариите. Той отправя към тях обвинението, че използват политическите си убеждения като прикритие на „варварството и сребролюбието“ си.

Поразителното е, че едно споменаване на Юда в Новия завет потвърждава този профил. „След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина...“ (Деяния 5:37). По-нататък Йосиф Флавий обяснява, че Юда, заедно с още един боец – Садок Фарисея, е отговорен за добавянето на четвърто крило към юдаизма след садукеите, фарисеите и есеите: зилотите, наречени така, тъй като те са „пламенни в добрите начинания“. Думата „зилот“ се среща само в историята на Йосиф Флавий; никой друг римски автор не ги споменава и дори Йосиф Флавий назовава името им с неохота. Вместо това той предпочита да се обръща към тях с отрицателното лестаи (разбойници) или сикарии (мъже на ножа).

Това също е загатнато в Новия завет, в Деяния на светите апостоли. Като говорят за срещата на Павел и Яков в Йерусалим след завръщането на Павел от дългогодишно проповядване в гръцки и римски градове като Tape, Антиохия, Атина, Коринт и Ефес, Яков и събеседниците му споменават „десетките хиляди юдеи“, които до един са „ревнители на Закона“ (Деяния 21, 20). По-нататък в същата книга (Деяния 21, 38) е използвана друга, по-обидна дума. От страна на римляните към Павел е отправено обвинението, че е водач на „четирите хиляди мъже разбойници“, и той е арестуван. Когато обаче разгледаме оригиналния текст на гръцки, откриваме, че думата, употребена в текста, съвсем не е „разбойници“. В действителност обвинението към Павел е, че е предвождал четири хиляди сикарион — сикарии.

Въпреки определенията „зилоти“ или „разбойници“ или може би даже заради тях, все още продължаваме да се питаме кои са били тези евреи, които са били готови да умрат, но не и да служат на римляните? Отново Йосиф Флавий иска да ни убеди, че те са били малка шайка луди глави, решени на бунт. Въпреки това въстанията, които описва, показват, че те са се борили яростно и енергично, със забележителна сила. Вътрешното противоречие ни кара да смятаме, че историкът не казва истината за тази фракция. Зилотите очевидно са били по-сериозни, отколкото Йосиф Флавий е склонен да признае. А това е решаващо за нашия разказ и за нашето разбиране.

И така защо Йосиф Флавий презира зилотите толкова силно? Един поглед върху биографията му прави всичко съвсем понятно: всъщност Йосиф Флавий започва кариерата си като зилот. Той дори е зилотски военачалник. Удивителното е, че в началото на борбата срещу Рим на него е поверена цяла Галилея - родните земи на зилотите. След загубата на базата си обаче той минава на страната на римляните и става близък приятел на император Веспасиан и на неговия син Тит, главнокомандващ армията. Накрая Йосиф Флавий заживява в Рим, в двореца на самия император, с пенсия и с римско гражданство. За измяната срещу собствения си народ обаче плаща висока цена. Той трябва да бъде нащрек до края на дните си, тъй като го мразят дори евреите, живеещи в Рим.