Майкъл Бейджънт - Свитъците на Исус

Макар по-голяма част от еврейския материал, открит в ислямски страни, да е унищожен заради съвременната политика и желанието да се потиска всяко свидетелство, което намеква за някогашно еврейско присъствие в тези страни, някои материали оцеляват и дискретно се предлагат за продан. Срещнах се със собственика на тези текстове, които запълваха шест куфара. Засега той ги държи на съхранение, вероятно с цел бъдеща печалба. За съжаление човекът отказа и на молбата ми да видя материалите, и на молбата ми да уредя каталогизирането им от специалист.

Всъщност това мое желание веднъж ми създаде доста сериозен проблем. Споменах за съществуването на тези текстове пред един свой познат учен. След това запознах двамата мъже с надеждата да се разберат и евентуално ученият да получи достъп до колекцията, за да я проучи и публикува. На следващата седмица, без да ми каже и дума за плановете си, ученият заедно с ректора на университета, където той преподава, посетили моя познат и му предложили да изградят център и фондация за много милиони долари, където да се съхраняват текстовете, ако наистина бъдат предадени на университета.

Моят познат ми позвъни по-късно същия ден доста разгневен и ми каза, че е изхвърлил двамата учени от дома си и че ако отново го поставя в такова положение, никога повече няма да ми проговори. Накара ми се както подобава, но освен това бях дълбоко разочарован, че ученият се бе свързал с моя познат зад гърба ми. Обаче не бях изненадан. Трябва да призная, че всъщност от гледна точка на учения със сигурност си е струвало. В крайна сметка обаче опитът му не успя и доколкото ми е известно, ръкописите остават на съхранение.

Никой не знае докога ще продължава това надлъгване между учените, търговците и колекционерите.

Ясно е, че съществуват множество находки, които се надявам скоро да станат достъпни за учените, само че обстоятелствата, които пречат и ги държат скрити, са разнообразни и сложни. Най-сериозен е законовият проблем.

През 1970 г. ЮНЕСКО проведе среща на върха, за да проучи начините за спиране на незаконната търговия с антики и така да осигури съхраняването на културното наследство на дадена страна. В резултат се появи предложението страните, членки на ЮНЕСКО, да репатрират всички заграбени и експортирани антики, открити в други страни. За жалост въздействието на това решение бе притъпено, когато много страни или отказаха да подпишат, или пък го направиха след много години.

През 1995 г. се състоя европейско събрание с участието на УНИДРОИТ, международен правен институт, базиран в Рим и специализиращ в координирането на законодателството между различни страни. Целта е да се надгражда върху предишното споразумение на ЮНЕСКО от 1970 г. Събранието се съсредоточава главно върху връщането на заграбените предмети с културна стойност. Предишното събрание се занимава с предмети, откраднати от музеите, църквите или от други институции, но в споразумението, до което се стига през 1995 г., се казва, че всички културни обекти, незаконно притежавани от колекционер - независимо дали те са били първоначално намерени легално при официални разкопки, или са били заграбени, - трябва да бъдат считани за откраднати. Дори и ако тези предмети са били закупени добросъвестно, те въпреки това трябва да бъдат върнати на страната, от която произхождат. По-нататък законът постановява, че купувачът - ако е добросъвестен - трябва да бъде компенсиран за финансовите си загуби. Това изискване за компенсиране на добросъвестните купувачи поставя в неблагоприятно положение по-бедните страни и в резултат на това някои от страните членки не ратифицират и този закон.

Въвеждането на споменатите закони, независимо дали са ратифицирани, или не са, става причина колекционерите на рискови предмети да ги държат на още по-тайни места. Както вече отбелязахме, някои страни от Близкия изток искат да елиминират всички следи от еврейско присъствие в държавите си. Антики, които доказват подобно присъствие, трябва да бъдат унищожени при откриването си. Естествено повечето от тях не се унищожават и се изнасят контра- бандно с дипломатическа поща или с привидно стабилни документи за износ, а после тихомълком се продават на колекционери. Ако стриктно се прилагат принципите на ЮНЕСКО или УНИДРОИТ, тогава тези предмети ще бъдат върнати в страните, където със сигурност ще бъдат унищожени. Затова поне в този смисъл колекционерите съхраняват важни предмети от културното наследство. Проблемът е, че те не могат да ги покажат официално на учените или на техните академични или музейни институции, защото подобна публичност несъмнено ще наложи върху тях разпоредбите на ЮНЕСКО или на УНИДРОИТ.