Майкъл Бейджънт - Свитъците на Исус

Струва ми се, че отговорът донякъде е свързан с духов- ното лишаване от права на много хора, които смятат, че следват средния път в трите големи религии: т.е. мнозинството хора от тези вероизповедания.

Не е чудно, че повечето християни, евреи и мюсюлмани следват средния път; убежденията им са умерени, отражение на културата, част от която се чувстват, и това им дава задоволяваща ги и удобна вяра, с която могат да водят смислен и нравствен живот, който не изисква от тях специалната отдаденост, очаквана от духовенството и монашеството. Не по-малко важно е, че средният път не води до спорове: християните, евреите и мюсюлманите от средния път могат да бъдат умерени, гъвкави и общо взето толерантни едни към други.

Докато преобладава тази позиция, цари добродушие. Никой не е мислел, че великите религии някога ще бъдат подложени на разрушителните сили, които се появяват сега. Малцина са имали необходимостта да поставят под съмнение вярата си сериозно - или пък изобщо. Цари кротко задоволство, че изповядваш вяра, която ти позволява „да бъдеш себе си“.

Но след това, през последните едно-две десетилетия, хората, действащи в самата периферия на трите големи религии, преминаха в настъпление; те заеха неотстъпчиви доктринални позиции, претендираха, че говорят от името на цялата религиозна общност и рязко и безкомпромисно настояваха, че всички, които добродушно и щастливо следват средния път, трябва да се присъединят към тях в крайните им разбирания.

Тревожното е, че тези религиозни учители хардлайнери започнаха да примесват религиозното си послание с политиката: християнските фундаменталисти твърдяха въз основа на подбрани от тях текстове и ексцентрични интерпретации, че близкоизточните войни на Блеър и на Буш са част от божествен план, който ще доведе до завръщането на Исус начело на огромна армия. Еврейските фундаменталисти твърдяха, че древните им текстове им дават право върху територия във и около Израел и че разрушаването на джамията Кубат ал Сахра и възстановяването на Храма ще доведат до идването на месията. Ислямските фундаменталисти намират в свещените си текстове оправдание за това, че се взривяват в кафенета и в автобуси, като освен на своя живот слагат край на живота на невинни хора, твърде често мюсюлмани като тях самите. Те също очакват идването на месия - Махди. В тези дискусии не е намерил място въпросът дали Исус, месията и Махди са едно и също лице. За външния наблюдател би изглеждало, че тези личности биха опитали да заемат същото духовно място; ако успеят, това би било чудо на триединството.

Може ли обаче да бъде оправдана такава закостеняла доктрина? При подобна безмилостна атака над простичкия подход към тяхната религия хората, които дотогава не са поставяли под въпрос основите на вярата си, започват да се тревожат. Но тъй като никога не са били учени да поставят под съмнение тези основи, те не знаят какви въпроси да задават, още по-малко пък - къде да намират отговорите. Твърде често им се струва по-лесно да приемат закостенелите доктрини, в които има поне привлекателна сигурност, доктрини, които премахват необходимостта да задаваш още въпроси.

Въпросите обаче не изчезват. Шифърът на Леонардо като че ли отваря някакъв шлюз и отприщва различни идеи за Исус и за произхода на християнството, изследва разликата между Исус на теологията и Исус на историята, която очертахме в Светата кръв и свещеният Граал и която е обяснена и в тази книга. Много от тези въпроси и последиците от тях са смислени. И защо да не е така? Често ме питат например дали наистина вярвам, че Исус е бил женен за Мария Магдалина. Мога да отговоря само, че няма категорични сведения за или против тази хипотеза, така че не мога нито да вярвам, нито да не вярвам. Затова честният ми отговор е такъв, че признава правдоподобността на въпроса: „Защо не?“.

Поставя се и въпросът: нима твърдението за такъв брак не е богохулство? Вероятно, но не това е най-важното: по- добно обвинение е неприложимо по отношение на историческия Исус, който е живял преди някакви си теолози да скалъпят теория за него.

Колко често забравяме очевидното! Исус е бил Исус. Ние не казваме нищо повече от това, че „един евреин се жени и има дете“. Как е възможно която и да е по-късна теологична позиция да промени твърде голямата вероятност за такова простичко човешко действие? Действие, нека си спомним, в съответствие с ученията на еврейските свети писания - Стария завет, - както и със социалните норми на времето. Богохулство? Не мисля така.