Майкъл Бейджънт - Свитъците на Исус

Разбира се, трябва да очакваме, че Ватиканът ще заеме не толкова общоцърковна позиция, и не оставаме разочаровани: през януари 2006 г. преди издаването на Евангелие от Юда , но когато планираното издание е известно, теологът от Ватикана монсеньор Джовани д’Ерколе е цитиран от английския вестник „Таймс“ да предупреждава за опасността да се правят опити да „се преоцени Юда и да се размътват евангелските разкази чрез препратки към апокрифни писания. Това може единствено да създаде объркване сред вярващите“ 6.

Както знаем, Ватиканът не обича въпроси, които може да накарат вярващите да преосмислят вярата си.

Което ни връща там, откъдето тръгнахме в „Свитъците на Исус“: от много любопитната картина на Мъките Христови на стената на малката енорийска църква във френското селце Рен льо Шато в подножието на Пиренеите.

* *

Преди издаването на Свитъците на Исус продуцентката на „Дейтлайн“ в Ен Би Си, Стейси Райе, направи филм, който изследваше някои от проблемите, повдигнати в тази книга. Двамата и водещата интервюто Сара Джеймс заедно с висококомпетентния екип на Ен Би Си ме заведоха на места в Англия и във Франция. Снимахме в църквата в Рен льо Шато, където наред с други неща обясних изображението на четиринайсета картина от Мъките Христови на стената на църквата - изображение, което подсказва, че Исус е бил изваден жив от гробницата на светлината на изгрялата луна.

Тази част от книгата и филмът предизвикаха много дискусии. Онези, които никога не са били в Рен льо Шато, може да твърдят, че картина 14 не изобразява луната, а е по-скоро зле нарисувано слънце; в този случай изводът от това изображение - че Исус е оцелял след разпятието - няма да е правилен. Само че на картина 13 е изобразено свалянето на Исус от кръста, докато слънцето величаво залязва зад него. В такъв случай не може да се оспорва, че картина 14 изобразява изгрялата луна. Единственият аргумент е свързан със значението, което извличаме от това странно изображение.

Снимането през онзи ден в Рен льо Шато се оказа интересно и на друго ниво. Късно следобед един френски писател, авторът на Рен льо Шато, Тайната на Сониер , пристигна за интервю. Неговите подробни знания за Рен льо Шато нямат равни на себе си; той е живял в селото няколко години и е открил при едно местно семейство документите, принадлежали на свещеника Беранже Сониер; лични документи, които не са били проучвани от други изследователи преди това.

Присъствах в църквата и гледах на монитора, когато М. Робин бе интервюиран относно картина 14: попитаха го дали това е изгряващата луна. „Разбира се“, отвърна той без всякакво колебание. След това обясни, че най-вероятно свещеникът лично е рисувал картините.

Смаях се, защото не знаех това. Този факт правеше създадените от свещеника изображения още по-важни и лични. Това не беше условна или ексцентрична работа на ар- тистична украса. Не, вече нямаше никакво съмнение, че свещеникът предумишлено е разкривал велика тайна, която е научил, велика тайна, за която не може да говори открито — че Исус е оцелял след разпятието.

* *

Книгата Свитъците на Исус е пронизана от разбирането, че за нас би било полезно да се съсредоточим върху онова, което е общо помежду ни; че трябва да съзнаваме силата на религиозното убеждение; че е полезно да можем да правим разлика между духовността - която е вечна - и религията, която е била създадена от допускащите грешки човеци. Религиите съществуват, за да обхващат и да изразяват духовността по възможно най-добрия за тях начин, но като всички човешки институции и те страдат от ограничения.

Това е една от причините, поради които трябва да избягваме да смятаме, че една религия схваща нещата по-добре от друга: всички те се опитват да изразят по своите погрешими начини вечния духовен фон на цялото съществуване. А когато религията се обвърже с политиката, може да се озовем в най-лошия възможен свят.

Личността на Исус е обща и за трите религии, които тачат произхода си от патриарха Аврам, но Исус, създаден по-късно от теологията, е потенциално разделителен фактор, който спомага за разделението между тези три различни вери. Само че духовността, която всеки индивид притежава, обобщена в метафората, приписвана на Исус в Новия завет, че „царството небесно“, което изследваме в Свитъците на Исус , може само да добави смисъл и дълбочина към нашето взаимоотношение с вечността - разбира се, ако се стремим към подобно нещо, - а това взаимоотношение в крайна сметка е поне една от целите на всяка от трите религии.