Майкъл Бейджънт - Свитъците на Исус

Вече би трябвало да е ясно, че историята е ковка материя: разполагаме с факти, но никога не разполагаме с дос- татъчно факти, за да можем да сложим ръка на сърцето и да кажем честно, че знаем със сигурност какво се е случило. Цялата история е мит, разказ, създаден, за да се извлече някакъв смисъл от малкото събития, които можем да знаем. Миналото е хипотеза, изградена с цел да обясни и да оправдае настоящето.

В известен смисъл това няма значение, защото митовете съществуват, за да предават смисли, а не история. Но в този съвременен свят ние искаме да знаем, че митовете, съгласно които живеем, са ако не истина, то поне основани на някакво приближение на истината. Искаме да знаем, че Исус наистина е бил разпънат на кръста, че Цезар наистина е бил убит от Брут, че Павел наистина е имал мистично преживяване на път за Дамаск. Всички тези събития са правдоподобни и няма съществена причина да не са верни.

Но какво да правим с вярвания като това, че Исус ходи по вода? Че Исус е възкръснал от мъртвите? Че Петър е основал римската църква с непогрешими папи? Нито едно от тези вярвания не е правдоподобно и няма съществена причина някое от тях да е вярно. Въпреки това има мнозина, които вярват и в двете групи твърдения.

Съвременният ни свят е доминиран от „религиите на книга“ - християнство, юдаизъм и ислям. Виждаме, че да основаваш истината на писаното слово я прави уязвима откъм интерпретацията и превода, да не говорим за религиозното изкривяване. Опасността е в това, че книгите изграждат зависимост от вярата, а не от познанието. Ако в основата на нашето пътуване е залегнала една основна тема, тя е нуждата ни да изминем пътя сами и да изпитаме неговите трудности, удоволствия и прозрения пряко, а не от втора ръка или чрез други хора.

С тази молба аз слагам край на нашето пътуване не защото няма накъде повече да вървим, а защото вече пропътувахме достатъчно и е време да поспрем и да се замислим колко далеч сме стигнали.

Спираме и ни остава само да цитираме великия персийски суфи Джелалудин Руми, който както обикновено докосва право сърцевината на проблема и казва на всички, които искат да го чуят: „Вече не са достатъчни гърнетата с из- ворна вода! Заведете ни на извора!“ 3.

Наше рождено право е да пием от извора. Нека никой не ни отнема тази свобода!

15.

ВСИЧКИ ПЪТИЩА

ВОДЯТ КЪМ ВЪРХА

НА ПЛАНИНАТА

Не е тайна, че през февруари и март 2006 г. аз и колегата ми Ричард Лий се изправихме във Върховния съд в Лондон срещу автора на книгата Шифърът на Леонардо . Твърдяхме, че той е нарушил интелектуалната собственост на нашата книга Светата кръв и свещеният Граал .

Естествено, когато бе обявена датата за съдебното дело, аз се разтревожих, че то може да засенчи рекламата на Свитъците на Исус — новата ми книга за новото ми издателство „Харпър Колинс“. Бях приключил с ръкописа през лятото на 2005 г. и вече очаквах излизането на книгата в Съединените щати на 28 март 2006 г. — датата, която от „Харпър Колинс“ определиха още в самото начало.

Оказа се, че е безсмислено да се притеснявам — съдебното дело започна по-късно от очакваното и продължи повече, отколкото допусках, а изслушването на свидетелските показания приключи едва осем дни преди издаването на книгата. През това време бях открил в интернет, че „Рандъм Хаус“ - по силата на странно съвпадение - ще пуснат петмилионен тираж с меки корици на Шифърът на Леонардо в същия ден, когато на пазара излиза и новата ми книга!

Разбира се, всяко мое интервю за медиите започваше с някакъв въпрос за съдебното дело. Беше неизбежно, а и не ме затрудняваше. Само че един от въпросите, които непрекъснато ми задаваха, бе: „Защо Шифърът на Леонардо има такава огромна популярност?“. Откъде можех да знам! Продажбите на предишните книги на Дан Браун бяха относително ниски; какво бе направило последната му книга толкова успешна? Доколкото се виждаше, той не бе променил стила си.

От всички коментари в пресата и от реакцията на Църквата ставаше ясно, че вниманието на публиката - в подкрепа на книгата и против нея, особено в Съединените щати - е привлечено от религиозните проблеми, поставени в книгата. Какво точно се случваше?

Замислих се над проблема. Всъщност вече го правех от известно време, понеже моето убеждение и убеждението на съавтора ми, което защитавахме в съда, бе, че тези въпроси възникват от материал, извлечен от нашата книга Светата кръв и свещеният Граал . Но каквито и да са добрите и лошите страни на този спор за интелектуална собственост — когато пиша тези редове, макар да изгубихме съдебното дело във Върховния съд в Лондон, Апелативният съд ни позволи да отнесем въпроса до трима апелативни съдии, — явно по някаква причина радикалните идеи за Исус, за Мария Магдалина и за налагането на християнството, с които се занимаваха и двете книги, а също и поставените от тях въпроси, бяха докоснали някаква струна в душата на американските читатели, нещо, което далеч надхвърля масираната рекламна кампания, организирана от издателите на Шифърът на Леонардо . Същият интерес впоследствие се появи по целия свят.