Майкъл Бейджънт - Свитъците на Исус

Точно тази група решава каква ще бъде организациониата структура на Църквата. Тя решава кое верую ще рецитират християните. Тя решава и кои книги ще бъдат приемани за Свето писание. Това е групата, към която принадлежи Ириней, както и други личности, добре известни на учените, занимаващи се с християнството през втори и трети век, като мъченик Юстин Философ и Тертулиан.

Тези ранни теолози са познати на читателите, най-вече Тертулиан, чиито високопарни проповеди против жените в управлението на Църквата са причинили толкова много вреда през последните хиляда и осемстотин години. Ерман обяснява още:

Тази група става „ортодоксална“ и след като веднъж зат- върждава победата си над всички свои опоненти, тя пренаписва историята на съперничеството - твърди, че нейното мнение винаги е било мнението на мнозинството в християнството, че възгледите й винаги са били възгледите на апостолическите църкви и на апостолите, че вярванията й се коренят директно в ученията на Исус.

Читателите вече са запознати с този процес. Докато четях приноса на Ерман, останах поразен най-вече от разликата между съвременния подход и времето, когато излезе нашата книга Светата кръв и свещеният Граал . Тогава ми се струваше, че всеки учен е привързан към една много консервативна позиция. С Евангелие от Юда това като че ли изчезна; учените, изглежда, добиха смелостта да говорят открито за аномалиите и за машинациите в чужбина вътре в християнството, особено през втори век сл.Хр.

Самото Евангелие от Юда възприема характерна теологична позиция: като много гностически текстове, особено намерените в Наг Хамади, в него се твърди, че богът творец не е онзи Единият и че светът е лошо място, което е най-добре да бъде завинаги изоставено след смъртта. Мисълта за възкресение на тялото се възприема с ужас. Пряко свързано с това е убеждението, че „спасението идва не чрез смъртта и възкресението на Исус, а чрез разкриване на тайното познание, което той дава“.

Тези християни не разчитат на събитието от Великден за валидността на вярата си. Това повдига и въпроса доколко валидни и разпространени през втори век след Христа са и разказите за празната гробница и за свързаното с нея явно доказателство за възкресението на Исус; аргумент, който все още бива привеждан днес — дори от иначе компетентни учени - сякаш той е даден от историята.

Това повдига и въпроси за значението на Евангелие от Марко за тези спорове. Добре известен и приет факт е, че Глава 16, стихове 9-20 от текста на Марко не се появяват в по-ранните ръкописи. Следователно те трябва да са били добавени след втори век сл.Хр. Тези текстове разказват за явяването на Исус след разпятието първо пред Мария Магдалина и след това пред апостолите. Макар на пръв поглед да е спорно, че този текст разкрива нещо от действията на Исус след неговото оцеляване от разпятието и преди бягството му на безопасно място, на него може да се гледа и като на изявление, което пряко противоречи на твърденията на християните, които сега наричаме гностици, защото той описва един „възкръснал“ Исус, който се връща на земята преди окончателното си издигане на „небето“. В него имплицитно се казва, че гностичната концепция за земя на злото не е правилната; по този начин телесното възкресение отново става обект на вярата и така ни разкрива, че това не е било обект на вярата за по-ранната Църква. А и между другото разкрива колко широко разпространено трябва да е било предишното убеждение, защото в противен случай не би имало нужда да се добавя подобен пасаж към евангелието, за да се изтъкне този факт.

Тези въпроси имат отношение към дискусията, изложена подробно в тази книга; дискусия, свързана със значението и с разбирането на така нареченото от Исус „царство небесно“. Всъщност текстът на Евангелие от Юда казва:

Знаейки, че Юда размишлява върху нещо възвишено, Исус му рече: , Дръпни се от другите и аз ще ти разкрия тайнствата на царството. Възможно е да го достигнеш...“.

Както и при други текстове, които вече разгледахме, оставаме с впечатлението, че този божествен свят – отвъдното — може да бъде посетен посредством личен опит.

Предвид сериозността, с която се приема това евангелие, е трудно да се избегне внушението, че в чужбина има растящ натиск, който кара всички нас да погледнем още веднъж към сблъсъка между Исус на историята и Исус на теологията. И разбира се, на историческите събития от първи век след Христа, от които възниква всичко това. В Ю Ес Ей Тудей цитират думите на Ерман: „В древността християнството е било още по-разнообразно, отколкото е днес. Едва през по-късните векове стандартните религиозни текстове, известни като Нов завет, се превръщат в основа на християнската вяра. Десетки алтернативни евангелия и вярвания са били изгубени в хода на този процес“.